Когато изгубиш всичко...
Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш... когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ти не го позволява... когато разбереш, че колкото и време да минава не ти става по-добре и спомените не избледняват... не... спомняш си всичко, всяка дума, всяко чувство, всяка целувка, всяка усмивка и поглед... когато заспиваш нощем със сълзи на очи... когато си мислиш за нея и почти можеш да я усетиш, но знаеш, че тя не е до теб... когато се питаш къде е сега? С кого е? Какво ли прави? За какво си мисли? Как се чуства? И че няма как да знаеш... Когато вървиш по улицата и си спомняш за всяко място, на което сте били и сърцето ти започва да бие ускорено - защото обича, защото си спомня, защото го боли... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чустваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато непрекъснато си заобиколен от хора, но въпреки това никога не си се чуствал по-самотен и по-тъжен... Когато няма светлина в края тунела за да продължиш, но няма и път назад... продължаваш живота си, но той вече не е същият и не виждаш смисъл в нищо.... когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чустваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети...
© Иво All rights reserved.
