Когато извънземните се напият (по действителен случай)

04:13 часа. Влакът от Бургас за София. Влязох в полутъмното купе и седнах. В купето имаше двама мъже - единият спеше, другият гледаше будистки съсредоточено малка бутилка "Блек Рам", сякаш очакваше от нея да получи отговора на вечния въпрос "Ти мен уважаааш ли ме?"... Затворих очи с намерението да поспя до София. Но сънят не дойде толкова лесно, колкото ми се искаше, въпреки полумрака и топлината от парното в купето. Седях нащрек в очакване пияният ми спътник да ме заговори. Виждах с периферното си зрение как вече е насочил вниманието си от бутилката към мен и ме оглежда с прогресивно нарастващ интерес. Първо леко се изкашля, а след това се доближи до мен на почти интимно разстояние. Вече ясно можех да определя по дъха му градуса и реколтата грозде на ракията, която беше изпил. По всичко изглеждаше, че ще ме целува в изблик на пиянска сантименталност към целокупния човешки род. Присвих очи в очакване... Но! Вместо целувка, с типичната ти-мен-уважааш-ли-ме интонация на гласа, пияният ме заговори: "Да те попитам нещо, може ли?!" "Да!", предпазливо кратко отговорих. "На теб някога случвало ли ти се е например да видиш... извънземни?!" Айдееее! Дойдохме си на думата - сигурен бях, че пияният иска да сподели с мен богатия си опит от общуването с извънземни. Отговорих, че не съм виждал извънземни. И тук той ме уби. "И аз не съм виждал!" Ха, а бях сигурен, че на 3 ракии е виждал. Обаче бях подценил събеседника си - той просто правеше увод към по- философски размисли върху темата за съществуването на извънземен живот. "Интересно ми е, като се напият извънземните, какви стават - добри или лоши?!" Егати неочакваната посока на разговора! Дали някога уфолозите си бяха задавали този въпрос? Погледнах събеседника си - в очите му прочетох неговия дълбоко хуманен интерес към темата за влиянието на алкохола върху поведението на извънземните. Това бяха очи, пълни с разбиране и солидарност към тези клети същества, които познават тайните на цялата Вселена, но не и тайните на Алкохола. Очи, които събуждаха заспалата ми съвест и я караха да съпреживее цялата болка на този не просто човешки, а вече извънземен въпрос, който идваше до мен от дълбините на Вселената - "Ти мен уважаааш ли ме?!"...
Уважааам те, марсианецо! Ще те уважаам, ако изпиеш една глътка българска гроздова, без да ти се стопят лагерите на летящата чиния!