Когато Луната изчезна...
На хълма в края на селото, току под самите звезди, стърчеше самотна полусрутена къщурка. С малко дворче, в което щъкаха две-три кокошчици и малка градинка.Там живееше малко момиченце с полуглухата си престаряла баба.
Детето беше работливо и послушно, но цялото в окъсани дрешки. Нямаше кой да му купи нови.
Не ходеше на училище, дори не беше виждало такова,защото в селото нямаше. Нямаше и много хора в него- само неколцина старци и то беше единственото дете там. Каквото знаеше, го беше научило от старата си баба.
Бабата му беше разказала как някога майка му и татко му живеели в големия град. Разбирали се и били щастливи. До онзи ден, когато ги помлели в катастрофата- загинали на място и двамата. Бабата прибрала малкото дете, тогава двегодишно, при себе си и почнала сама да се грижи за него, доколкото може.
Детето се беше научило да върши почти цялата къщна работа и беше щастливо по свой начин.
То не знаеше почти нищо за света. Нямаше телевизия, нито телефони, камо ...