КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание едва ли не пред нея. Защото за повечето от тях тя беше като жената, която никога нямаше да бъдат, що се отнася до жените, и жената, която никога няма да имат, що се отнася до мъжете. Беше хубава жена - не стройна, изрисувана кукла барби. По-скоро средна на ръст, но с огромни кафеви очи и лице, криещо един особенно силен дух в себе си. Притежаваше харизма, която те запленява още докато я погледнеш. Сама се иронизираше пред приятелите си, че с годините започва и тя да се харесва. Беше самокритична и изпълнена с ирония, когато ù правеха комплименти. Доставяше ù удоволствие, но почти никога не обърна внимание на мъж, който я ласкае. Просто беше свикнала сама да избира партньорите си. За нея всич ...