Когато те ухапе славата

„ Анселмо преминава през един защитник, вижда свободния Андерс, подава му. Андерс се освобождава технично от един защитник, лъже още един и с мощен удар забива топката във вратата. Г-о-о-о-л!!!”

Андерс изключи видеото. Отпи глътка от чашата с уиски. Стоплило се беше. Избърса с ръка насълзените си очи и стана от креслото. Олюлявайки се, отиде до бара, наля си отново пълна чаша и отпи. И бутилката свършваше. Намръщи се... слабо беше. Трябваше му нещо по-силно. Май имаше в чантата на мацката. Аха, мацката. Трябваше да види какво прави тя.
Спеше на огромното му легло, отвита, безсрамно разкрачила крака. Не помнеше името й. Поредната от многото, след като приятелката му го напусна... Под очите й - размазан грим, въздухът - изпълнен с мирис на алкохол, цигари. На масичката имаше пепелник с фасове и мъничко пакетче с бял прах. Това му трябваше, за да забрави. А имаше какво...
„ Андерс Либру беше галеник на съдбата. С каквото се захващаше винаги успяваше. На шега започна с футбола и скоро разбра, че това ще е неговия живот. Забелязаха го от „Марсилия”. Предложените пари бяха повече от бюджета на местния клуб и сделката беше осъществена. Майка му се противеше в началото. Свикнала сама да се оправя с него, не искаше да приеме, че синът и изведнъж е пораснал. Звънна на баща си в Норвегия, за да го информира и щом получи одобрението му, сякаш се почувства напълно свободен.
Големият град го посрещна с шума и предизвикателствата си. Мениджърът му го предупреди за всички изкушения.
- От теб зависи накъде ще поемеш. Дали по пътя на славата или надолу към нищото. Клубът ти подава ръка, поеми я и я използвай да уредиш живота си.
Андерс кимна с глава. После се започна ежедневното. Тренировки, мачове. Блесна с целия си блясък и се превърна в един от любимците на публиката. С успехите дойдоха и парите. Невиждани като количество дотогава. Но свободните дни бяха малко. А и трябваше да спазва режим. Въпреки това,когато почиваше, го правеше с всички сили. Сприятели се с с един от чужденците в отбора, Анселмо. Уругваец. Бяха в една стая при гостуванията на отбора, апартаментите им също бяха един до друг. Анселмо го караше с колата си до стадиона и после го връщаше. Понякога се отбиваха в един клуб. Собственикът беше фен на отбора и те се чувстваха като у дома си. Постепенно Андерс започна да се отпуска. Биричка за разтоварване, леки коктейли. Вечер в приятната компания на различни момичета. По твърд алкохол, повече момичета. Започна да намира оправдания да не се среща с приятелката си (дъщеря на неговия мениджър). Докато един ден тя не се появи изненадващо и видя всичко.
На другия ден Андерс и Анселмо бяха привикани от мениджъра си.
- Поели сте по лош път. Славата е временно нещо. Помислете си дали ще я яхнете или ще се оставите тя да ви ухапе и захвърли. Вървете.
Понеже бяха снижили формата си, ги пратиха да тренират с дубъла. Анселмо се гневеше открито. Андерс също се смяташе за унижен, но не смееше да признае вината си. По-лесно беше другите да са виновни. И затъваха в посредствеността. Безкрайните купони и оргии, които си устройваха, ги изцеждаха. Собственикът на клуба им препоръча да си вземат някакви „вълшебни” прахчета. С тях всичко порозовя. Нямаше ги грижите, а на следващия мач бяха неудържими.
Изминаха още няколко месеца, докато...
Внезапен допинг контрол след един важен мач определи те да са проверените. После всичко свърши. Изгонени от отбора, без право да се състезават за няколко години..."
Отиде към масичката. Изсипа наркотика на две редички... и се отнесе. Не се почувства този път в розовия свят. Беше замъглен, кален. Видя една голяма футболна топка да се търкаля към него. Когато го приближи, тя се превърна в змия и го захапа. Изкрещя от ужас и болка. Очите му се отвориха широко, но погледът му остана празен. Жената в леглото се събуди. Поиска да каже нещо, но беше съборена от няколко бързи удара в главата.
Андерс се огледа неразбиращо.
„Коя е тази, която беше пребил? И защо не мърда? Кръв...”
Отиде до телефона, избра номера на полицията...
После с олюляваща се стъпка, облечен в своя футболен екип, се запъти към балкона. Време беше да измине пътят към нищото...