Когато триъгълникът се разпада...
Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен.
(на глас) Не съм забелязала...
Съпругата: Тези неща се усещат...
Другата: (наум) Разбира се, че се усещат...
(на глас) Може би... Не съм се замисляла след като не проявявам интерес...
(наум) ... сега...
Съпругата: Той непрекъснато говори за теб... Почти всичко свързва с теб...
Другата: (наум) Капан...
(на глас) Сигурна ли си?
Съпругата: Разбира се. Познавам го.
Другата: (наум) И аз... Нямаш представа колко...
(на глас) Едва ли е толкова сериозно?...
Съпругата: Надявам се. Ти си точен човек.
Другата: Разчитай на мен...
Той: Какво заговорничите? (опитва да се засмее) Ще пиете ли кафе?
Съпругата: Да.
Другата: Трябва да вървя...
Съпругата не се знае какво мисли...
Може би в главата й витае пореден стих:
Прошка
Заглъхва всеки стон в душата...
Прихлупено небето е...
Пресъхнали очи не могат да заплачат...
Да, простено е...
Ще продължавам(е)... нататък...
***
Цикъл "От живота" (Всяка прилика с действителни лица е случайна, а ситуацията - плод на авторското въображение.)
© Павлина Петрова All rights reserved.
