pavli
506 results
Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...
  56 
Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...
  149 
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...
  246 
Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
  165 
Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взирява... ...
  224 
Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?
Колко пъти ще съм начело във черния списък?!
Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!
Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!
Ти не искаш да приключваме спора?! Добре... ...
  160 
Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
  151 
***
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...
  206 
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
  200 
Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...
  294 
Пречистващо вали –
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
  178 
Няколко вятъра се сбиха!
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
  172 
Отглеждаме в душата си какво ли не. Гняв – също. Ще му дадем ли възможност да ни завладее, или ще го използваме за конструктивен диалог? Нравът на гнева обаче е непредсказуем. Като скъсан бент отприщва наболели емоции и помита по пътя си каквото му се изпречи – радости, смях, добронамереност... И уд ...
  244 
Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
  178 
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
  160 
Аленее хоризонтът. Писта е.
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...
  188 
Кърви листът прободен с острието на писеца...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...
  272 
Червена точка на челцето –
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...
  408 
Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...
  243 
Той: (на глас) Здравей! Как си?
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш? ...
  205 
В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
  211 
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
  160 
Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...
  194 
„Пролетта ти отива!”... ... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...
  256 
Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
  156 
Пролетта настъпва, но не иска
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
  235 
Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...
  221 
Част от мен, която мисли във всички посоки...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...
  309 
Едни семенца... в най-надълбокото...
парчета живот припознават...
забравили това, което са научили...
С упорита наивност стремят се
към синьото в просторите... ...
  250 
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
  284 
Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...
  239 
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
  210 
То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
  205 
...
Твоите ръце...
в орбита около мен...
Докосване...
по-леко от мисъл... ...
  238 
  419 
Меню – цена:
Гняв – една пропусната възможност.
Раздяла – една непресъхваща сълза.
Болка – една предпоследна надежда.
Мълчание – една доза усмивки... ...
  208 
По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име. ...
  222 
Моето пространство е изолирано...
Стопанка на сърцето си съм
и паля клечка след клечка от своите спомени...
Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля... ...
  205 
Безбрежно бяло... Зима.
Запалихме камината...
И пламъците разгоряха лято
в душите и телата...
„Какво е лятото, какво е?” – ...
  195 
Дали вятърът търси посока?
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
  281 
Random works
: ??:??