Коледа
На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш ли, мъничка моя?”
„Не, мамо, искам да ми разкажеш за вълшебните думи.”
„Добре. Коя да е първа?.”
„Дар!”
„Дар” е онова специално нещо, което получаваш, когато се раждаш. Не по заслуги, не по молба. Това са таланти, качества, способности, цял набор от красиви неща, които да използваш по пътя си, да обогатиш и развиеш, а след това щедро да раздадеш на хората. Не ги задържай за себе си, мъничка моя, те ще живеят само чрез другите.”
„Молба.”
„Когато искаш нещо, не го заграбвай, помоли да ти го дадат. Така шансовете ти да го получиш са много по-големи. Но, дори да ти откажат, ще знаеш, че пътят е бил правилния, защото молбата е човешкия начин да кажеш на някого, че имаш нужда от нещо негово.”
„Благодарност.”
„Това е топлината в очите, когато някой ти подаде ръка. Откритата душа, когато един е откъснал от себе си, за да даде на теб. Начин, да покажеш на другия, че осъзнаваш какво е сторил и свеждаш глава пред него. Не се притеснявай да благодариш, защото, колкото и пъти да кажеш тези думи, все ще останат моменти, в които просто няма да видиш жеста на другия, а и той няма да поиска нищо в замяна.”
„Прошка.”
„Да простиш е много трудно. Не да кажеш думите за това, а вътре в себе си да знаеш, че не храниш лоши помисли към онзи, който те е наранил. Няма да успяваш винаги, но опитвай, защото прошката ще очиства твоята душа.”
„Обич.”
„Една от най-красивите вълшебни думи, мъничка моя! Обич е да искаш с цялата си същност да дариш себе си на някой, който е най-специален за теб. Да размениш дни за мигове с него. Да го стоплиш, когато му е най-студено и да му предложиш дом – в сърцето си. Обичай с цялата си душа – хората, животните, звездите, защото онзи, който не е дал любов на никого, напразно е живял.”
„Колко вълшебни думи има, мамо?”
„Много думи могат да са вълшебство, мъничка моя, стига да идват от сърцето.”
Майката погали малкото дете, а то се притисна и затвори очи.
Коледа беше дошла.
А Бог гледаше и се усмихваше…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
