КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Първа част
Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледаше! Агонизираше... И въпреки всичко, тя се бореше със смъртта. Искаше да я забави с още няколко дни, за да може да види дъщеря си как тръгва на училище. Само това желаеше! То, другото, беше ясно...”Боже! – молеше се тя. Помогни на моето момиченце в живота! Не го оставяй! Помагай му!”
Успя с последни сили да отвори очи...Погледна своето мило дете, което тръгваше на училище за първи път: нещо подобно на усмивка се появи върху черните й устни, успокои се и...тихо угасна.
Баща му се пропи от мъка. Удави страданията си в прегръдките на други жени. Заряза детето. Въобще не се грижеше за него. Не искаше и да знае за него...Прати го в дом за сираци. По съдебен ред се отказа от родителските си права и позволи да бъде осиновено...
***
Мина година. Детето не можеше да забрави ...