Колелото на историята се върти. Изграждат се градове, държави, империи, водят се войни без особени причини, загиват милиони жертви на системата, която сами сме изградили. В един момент империите рухват, но на тяхно място се ражда диктатурата и мечтите за мирен и справедлив свят умират. Диктаторите се сменят, падат от власт, възкачват се нови... Но само за да се създаде отново империя. Управлението остава едно и също, като сменя цветовете, названията, символите си. Всички обещават мир, разцвет, братство, равенство, свобода. Единственото, което правят обаче е, да ни разделят. Леви, десни, сини, червени, християни, мюслюмани... Има ли смисъл да превръщаме различията в повод за глад, разруха и смърт? Реторичен въпрос. Бедните стават още по-бедни, а богатите – още по-богати. Пропастта между нас се задълбочава. Така е било и така ще бъде, докато някой друг решава вместо нас, докато не започнем да ковем собствената си съдба, въпреки житейските неволи. Колелото на историята ще се върти до окончателната победа...не на комунизма, нито на либерализма, нито на която и да е пребоядисана политическа идеология. Колелото ще се върти до победата единствено на здравия разум на личността.