Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера  смелост да избягам от твоето тръгване. Иска ми се, но съм слаба, непревъзмогната. Сигурно себенедостатъчността ми е самонаказание. Или неизвървеният път към собственото ми неразбиране или страх. Аз съм в неналичност. Съществувам само в изпокъсаните, остатъчни мигове пресъхнала самота от може би временното ми съществуване. Омръзнало ми е от неискане. И те искам. Ужасно много. Незастиващо много.
Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания?