Колко е хубаво да си егоист
Часовникът ревва и аз с бърз удар го улучвам. Но вече е късно. Отляво се разнася ежесутрешното мърморене:
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафеварката бълбука, отивам в банята. Когато се връщам, спирам изненадан - любимото същество спокойно довършва кафето ми. Опитвам се да протестирам, обаче:
- Ама че си егоист! Свари си пак и готово!
Нямам време за ново кафе, тъй като трябва да тръгвам, а обувките ми са обезвръзчени. И връзките са нанизани на новите маратонки на синчето:
- Ееее, тате - сърди се то - Скъсах моите и взех първите, дето ги видях. Голяма работа, не бъди егоист.
Грабвам такси, пристигам на работата, апаратът показва 2 и петдесет, подавам три лева и зачаквам ресто.
- Мерси - казва таксиджията, поглежда ме и добавя - Хайде сега, петдесет стотинки, в гроба ли ще ги носиш?
А шефът вече ме чака и ми съобщава, че трябва да замина нещо по уреждане на една далавера в Полски Тръмбеш. Протестирам - това е работа на колегата Петров, обаче шефът ми заявява да не съм такъв егоист, още повече, че колегата се сгодявал. Игнорира забележката ми, че това ще е четвъртия му годеж тази година. А и колегата ме среща в коридора след малко и казва:
- Браво бе, егоист такъв...
Връщам се уморен в къщи, хапвам надве-натри, отивам да измия чиниите си. Мивката е пълна догоре със съдове.
- Ванчо, Марийке - викам на децата - измийте си поне чиниите.
- Стига с твоя егоизъм - виква жената от хола - Измий ги ти и тихо, че гледам сериала...
Хващам чинията, трясвам я о пода и изревавам:
- Да, егоист съм! И, ако след пет минути чиниите не са измити, боклукът изхвърлен и компютърът спрян - дявол знае какво ще стане! А ти стани от дивана и ела тук!
Жената стреснато застива на вратата, вперва поглед в миещата чиниите Марийка и изнасящия кофата Иванчо. Казвам рязко, докато не съм изстинал:
- Отивам да гледам мача! Донеси една бира и нещо за мезе! Вече чакам!
След което се опъвам на фотьойла, без да се интересувам от идиотите, гонещи топката. Боже, колко е хубаво да си егоист!
© Георги Коновски All rights reserved.
