Jul 2, 2009, 12:39 PM

Колко ли пъти

  Prose
933 0 1
2 min reading

Колко ли пъти исках да се сгуша до теб след поредния неуспешен опит да бъда щастлив с друга, но ти така и не разбра ?

Не исках сълзите ми да прогорят копринената ти кожа. Нито да усетиш колко съм уязвим.

Колко ли пъти ми се искаше да те целуна, да се впия в кадифените ти устни, когато ми се усмихваше, дори само когато беше близо до мен?

Бях страхлив... бях страхлив - да не би сърцето ми да започне да бие отново или пък да спре напълно.

Колко ли пъти, когато се взирах в маслинено-черните ти очи, бивах омагьосан от тях?

Искам да съм сляп, да не мога да те видя. Всичко е черно, като безкрайна дупка. Представям си... твоите очи.

Колко ли пъти, когато докосвах русите ти къдрици, ми се идвало да прошепна в ухото ти , че съм луд по теб?

Колко ли пъти, когато се притискаше в мен и усещах ароматът на тези малките цветчета, идващ от теб, ми се идвало да го изкрещя? 

Пиян съм, но не само от любов. Може би така е и по-лесно... Ти беше с друг в тази нощ...

Колко ли пъти съм искал да ти кажа, че те обичам? Но, като че ли, вече беше късно...

Стаята се осветяваше от разразилата се буря. Капките дъжд се стоварваха монотонно по  прозорците. Вратата се отвори.. Беше обляна в сълзи, легна и се сгуши до мен.

Колко ли пъти ми се беше случвало и не съм правил нищо? Колко ли пъти съм те оставял да си тръгнеш от мен и да страдаш сама в тъмното?

Бях пиян, но не само от шишето уиски, захвърлено на масата. Сърцето ми биеше все по-силно с приближаването на устните ми.

Колко ли пъти съм искал да усетя кадифените ти устни, дори само, когато беше близо до мен?

Всичко беше минало. Желанието за кадифените ти устни... маслинено-черните ти очи... усмивката, всичко беше мое.

Небето почерня... И очите ми спряха да виждат, и сърцето ми спря да бие. Паднах като посечено дърво. Нищо нямаше значение... любов и смърт.

Нещо докосваше устните ми...

Нещо докосваше лицето ми...

Колко ли пъти съм се наслаждавал на този аромат?

Всичко ми беше толкова познато...

И бурята беше приключила да върши злини, и слънцето отново даваше живот на всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Русанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко ли пъти в съня се пробуждах,
    колко ли пъти в нощта се изгубвах,
    колко ли пъти във утрото търсих те-
    тебе любов, реално-измислена...
    Добре дошъл!

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...