2.07.2009 г., 12:39 ч.

Колко ли пъти 

  Проза
716 0 1
2 мин за четене

Колко ли пъти исках да се сгуша до теб след поредния неуспешен опит да бъда щастлив с друга, но ти така и не разбра ?

Не исках сълзите ми да прогорят копринената ти кожа. Нито да усетиш колко съм уязвим.

Колко ли пъти ми се искаше да те целуна, да се впия в кадифените ти устни, когато ми се усмихваше, дори само когато беше близо до мен?

Бях страхлив... бях страхлив - да не би сърцето ми да започне да бие отново или пък да спре напълно.

Колко ли пъти, когато се взирах в маслинено-черните ти очи, бивах омагьосан от тях?

Искам да съм сляп, да не мога да те видя. Всичко е черно, като безкрайна дупка. Представям си... твоите очи.

Колко ли пъти, когато докосвах русите ти къдрици, ми се идвало да прошепна в ухото ти , че съм луд по теб?

Колко ли пъти, когато се притискаше в мен и усещах ароматът на тези малките цветчета, идващ от теб, ми се идвало да го изкрещя? 

Пиян съм, но не само от любов. Може би така е и по-лесно... Ти беше с друг в тази нощ...

Колко ли пъти съм искал да ти кажа, че те обичам? Но, като че ли, вече беше късно...

Стаята се осветяваше от разразилата се буря. Капките дъжд се стоварваха монотонно по  прозорците. Вратата се отвори.. Беше обляна в сълзи, легна и се сгуши до мен.

Колко ли пъти ми се беше случвало и не съм правил нищо? Колко ли пъти съм те оставял да си тръгнеш от мен и да страдаш сама в тъмното?

Бях пиян, но не само от шишето уиски, захвърлено на масата. Сърцето ми биеше все по-силно с приближаването на устните ми.

Колко ли пъти съм искал да усетя кадифените ти устни, дори само, когато беше близо до мен?

Всичко беше минало. Желанието за кадифените ти устни... маслинено-черните ти очи... усмивката, всичко беше мое.

Небето почерня... И очите ми спряха да виждат, и сърцето ми спря да бие. Паднах като посечено дърво. Нищо нямаше значение... любов и смърт.

Нещо докосваше устните ми...

Нещо докосваше лицето ми...

Колко ли пъти съм се наслаждавал на този аромат?

Всичко ми беше толкова познато...

И бурята беше приключила да върши злини, и слънцето отново даваше живот на всичко.

© Христо Русанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко ли пъти в съня се пробуждах,
    колко ли пъти в нощта се изгубвах,
    колко ли пъти във утрото търсих те-
    тебе любов, реално-измислена...
    Добре дошъл!
Предложения
: ??:??