Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
2 min reading
Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ми. Направих го. Реакцията му беше невероятна. Не просто се зарадва, ами дори беше шокиран от изненадата. Като ме видя и не можа да повярва. Прегърна ме, целуна ме и не можеше да намери думи, с които да опише радостта си. Вечерта излязохме и онова гъделичкане под лъжичката, в мен се засилваше с всяка секунда. Не бях го виждала от 1 месец. Липсваше ми много. Бяхме заедно почти през цялото време, докато си бях там. Но дойде гадната неделя, последния път, в който можех да го прегърна и целуна, преди да замина отново. Не знам кога ще се видим пак. Разделихме се пред входа. Очите ми бяха пълни със сълзи. Но се сдържах да не плача, защото нямаше да замина. Целунах го за последно. Прегърнах го за последно. После бързо се качих вкъщи и веднага му пратих sms, че вече ми липсва. На следващата сутрин станах, изпих едно кафе и се качих във влака, за да се прибера към Варна. Когато влакът тръгна от гарата, очите ми отново се напълниха със сълзи на тъга. Бяхме изминали около 10-15 км. и осъзнах, че ми липсва толкова много, не защото съм адски привързана към него, а защото го обичам. Звучи тъпо, налудничаво и много прибързано, но това беше истината. Не можех да му се обадя и да му го кажа, защото не знаех как ще реагира. За това му писах sms. Знам, че не е това начинът, по който трябваше да му го кажа, но просто друго решение не ми идваше на ума. Минаха най-много 2 мин. и телефонът ми звънна. Започна песента на Nana - Lonely. Само той ми звъни така. Коремът ми се преобърна, сърцето ми спря да бие. Бях сигурна, че ще ми каже, че не изпитва същото и ще поиска да се разделим. Страхувах се, но вдигнах. Първото нещо, което чух беше "Още снощи, докато бяхме заедно, смятах да ти го кажа, но мислех, че е прекалено рано и не знаех дали ще ми повярваш. Обичам те!". Не можах да повярвам на ушите си. Тогава се насълзих и не можах да спра сълзите си. Но този път не можах да спра сълзите си. Но този път бяха от радост. Не можех да повярвам, че ми го каза. Дори не го бях сънувала. Бях неописуемо щастлива.
Обичам го, но мисля че няма да сме заедно много дълго време, защото ни делят 300 км.
Но каквото е писано, това ще стане!
Обичам го, какво от това, осъдете ме де! :)
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ми. Направих го. Реакцията му беше невероятна. Не просто се зарадва, ами дори беше шокиран от изненадата. Като ме видя и не можа да повярва. Прегърна ме, целуна ме и не можеше да намери думи, с които да опише радостта си. Вечерта излязохме и онова гъделичкане под лъжичката, в мен се засилваше с всяка секунда. Не бях го виждала от 1 месец. Липсваше ми много. Бяхме заедно почти през цялото време, докато си бях там. Но дойде гадната неделя, последния път, в който можех да го прегърна и целуна, преди да замина отново. Не знам кога ще се видим пак. Разделихме се пред входа. Очите ми бяха пълни със сълзи. Но се сдържах да не плача, защото нямаше да замина. Целунах го за последно. Прегърнах го за последно. После бързо се качих вкъщи и веднага му пратих sms, че вече ми липсва. На следващата сутрин станах, изпих едно кафе и се качих във влака, за да се прибера към Варна. Когато влакът тръгна от гарата, очите ми отново се напълниха със сълзи на тъга. Бяхме изминали около 10-15 км. и осъзнах, че ми липсва толкова много, не защото съм адски привързана към него, а защото го обичам. Звучи тъпо, налудничаво и много прибързано, но това беше истината. Не можех да му се обадя и да му го кажа, защото не знаех как ще реагира. За това му писах sms. Знам, че не е това начинът, по който трябваше да му го кажа, но просто друго решение не ми идваше на ума. Минаха най-много 2 мин. и телефонът ми звънна. Започна песента на Nana - Lonely. Само той ми звъни така. Коремът ми се преобърна, сърцето ми спря да бие. Бях сигурна, че ще ми каже, че не изпитва същото и ще поиска да се разделим. Страхувах се, но вдигнах. Първото нещо, което чух беше "Още снощи, докато бяхме заедно, смятах да ти го кажа, но мислех, че е прекалено рано и не знаех дали ще ми повярваш. Обичам те!". Не можах да повярвам на ушите си. Тогава се насълзих и не можах да спра сълзите си. Но този път не можах да спра сълзите си. Но този път бяха от радост. Не можех да повярвам, че ми го каза. Дори не го бях сънувала. Бях неописуемо щастлива.
Обичам го, но мисля че няма да сме заедно много дълго време, защото ни делят 300 км.
Но каквото е писано, това ще стане!
Обичам го, какво от това, осъдете ме де! :)
© Тя All rights reserved.
