Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се борят за живот достойнство, гордост, себелюбие... Мракът те обгръща. Късно е. Договорът е подписан и всевластието му не признава духовни причини. Дамоклиевият меч е надвиснал над главата ти. На педя разстояние е и чака, чака и се наслаждава на пагубната си сила, на въздействието си. Леко прегърбена, гледаш надолу, не виждаш лицето му, смее ли се, или ти се подиграва... Сърцето е замряло до точката на спиране. Сърна – пред отворената паст на звяра. Последен опит за бягство... Вик! Лампата светва. Лапите му прегръщат грациозната ти шия. Снишаваш се, за да се измъкнеш, но пръстите се впиват, а отвратителния образ се доближава до лицето ти. Усещаш противния му дъх, лигавите устни, туловището, кое ...