Нели
Време е за сън и в тайнствената и студена тропическа нощ се гушваме по двойки. Светла и Грег, Миa и Марко... ха-ха-ха! Не се смейте, защото аз гушвам Арчи или по-точно той се гушва до мен. Мисля, че точно аз ударих джакпота. Арчи е най-доброто одеяло, което ми е необходимо за момента. Заспивам, а ужасните москитос пируват с кръвчицата ми. Шляпвам от време на време по някой. Чувам как и другите се борят с нашествието. Легнали сме с Арчи между Марко и Миa отляво и Грег и Светла отдясно... тъкмо се унасям, когато отляво Марко ми пуска ръка по бедрото. Студена е и ме гали приятно:
”Мръсник! Бива ли такова нещо! Ами Миa! Мъжка му работа!"
Хващам гневно ръката му и я прехвърлям към него. Студена е и малко... е-е-ей. Ама това май е друго. Настръхнах при мисълта, че най-вероятно съм метнала върху краката на Марко някой местен смок. Въздържам крясъка си от съображения за сигурност, но чувам доволното му сумтене. Той е изтълкувал този знак различно. Обръща се към Миa и по реакцията му разби ...