Нели

 

    Време е за сън и в тайнствената и студена тропическа нощ се гушваме по двойки. Светла и Грег, Миa и Марко... ха-ха-ха! Не се смейте, защото аз гушвам Арчи или по-точно той се гушва до мен. Мисля, че точно аз ударих джакпота. Арчи е най-доброто одеяло, което ми е необходимо за момента. Заспивам, а ужасните москитос пируват с кръвчицата ми. Шляпвам от време на време по някой. Чувам как и другите се борят с нашествието. Легнали сме с Арчи между Марко и Миa отляво и Грег и Светла отдясно... тъкмо се унасям, когато отляво Марко ми пуска ръка по бедрото. Студена е и ме гали приятно:

    ”Мръсник! Бива ли такова нещо! Ами Миa! Мъжка му работа!"
     Хващам гневно ръката му и я прехвърлям към него. Студена е и малко... е-е-ей. Ама това май е друго. Настръхнах при мисълта, че най-вероятно съм метнала върху краката на Марко някой местен смок. Въздържам крясъка си от съображения за сигурност, но чувам доволното му сумтене. Той е изтълкувал този знак различно. Обръща се към Миa и по реакцията му разбирам, че всъщност съм направила едно голямо добро. Марко прегръща Миa в просъница и ù  шушне нещо в ухото. Ох! За малко да разваля работата... Грег и Светла също шушнат. Стават и се измъкват тихичко от лагера. Усамотяват се някъде към морския бряг.  Щастливци! Искрено се радвам на двете двойки и още по-нежно гушвам Арчи. Той ме близва разбиращо по носа и притихва. Скоро усещам как Миа и Марко също се отдалечават към брега. Ех! Да беше тук вибратора ми! – Но това са екстри. Тук на острова има само естествени, мъжки, но за съжаление все заети... Все пак човек никога не знае какво, къде, как и колко... А и който търси винаги намира.
      Така или иначе съм сама, няма да проспивам тази хубава и красива вечер... ще се поразходя и аз...

Светла 

- Светле, спиш ли?
- Аха.
- Всички са заспали, ела.
- Къде? Остави ме, Грег, моля те - спи ми се. Какво?
- Само ми кажи, спиш и говориш, или вече си будна?
- Отворих си очите, значи съм будна и ме дразниш, което...
- Шт, ела. Не ми се спи.
- Мале, в какво се забърках с теб?!
- Нали си романтичка, погледни каква красива нощ и ти ще я проспиш.
- Сигурно затова те харесвам, щото си се метнал на мен.
- Още не съм, но...
- Помисли пак, аз винаги ще съм отгоре.
- Дори в пиенето?
- Ако се наложи... Мм може... Къде ме водиш, нали ти казах, че малко ме е страх.
- Аз си помислих, че ме лъжеш, за да те прегърна.
- Разкрита съм. Отидоха ми малките женски хитрости по дяволите. Ама и ти си един хитрец...
- Виж какво местенце открих. Само за...
- Романтика... и много... ще го запомниш и после дълго ще разказваш, обещавам, просто се остави на мен, не искам нищо да правиш.
- Вече ме командваш, но защо ли ми харесва.
- Защото... ако ме целунеш, ще ти кажа. Не, не сега, казах да се отпуснеш. Не мисли за нищо. Не мога да ти дам нищо по-различно от която и да е друга жена. Магията е в силното желание, очакването и химията, която витае във въздуха. Забелязал ли си, че когато двама души силно се желаят, въздухът около тях ухае на... секс. Има нещо вълшебно в тези мигове.
    Всички правим едно и също, въпросът е да ни е хубаво. А очакването, мечтанието е това, което възбужда страстите. Просто защото има луна. Другия път може да е бързо и зашеметяващо, но сега искам да останеш без дъх, защото, защото може да няма после. Затова... легни по гръб, нека махнем всичко, което ни пречи, така... Сега... затвори очи, не, искам да ме гледаш. Усмихваш се, значи ти харесва... Ще седна върху теб, браво и ездата започва... Не мърдай... Ах, как няма въже да ти вържа ръцете! Добре, ще ги държа. 
- Искам да те целуна... Ти си...
- О, Марко!
- Какво? Ти мислиш за него, докато си с мен?
- О, не, само за да не засечеш. Виждам Марко, сигурно е станал да пи... или и те с Миа, а... О, възбужда ме само мисълта, че някой може да ни гледа, а теб? Отиде си, после ще разберем, давай, Гринго!
- Ти ще ме побъркаш.
- О, да, точно така, още, ще викам, сега...
- Добре, че ме целуна, щях да събудя целия остров.
- Шт.
- Какво? Не ти ли хареса? 
- Чувам шум, ела да се скрием, тихо. Тук няма да ни забележат. Виж, водолази.
- Носят нещо. О, не! 
- Какво? Не мърдай!
- Ето този, високият, дето си маха костюма. А аз си мислех, че е мечтател... значи? Трябва да си спомня с точност какво ми разказваше, по дяволите, какво става? Забъркваме се в нещо, от което ме побиват тръпки. Добре, че свършихме бързо - иначе не ми се мисли.
- Аз едва издържах, нали започнахме още...
- И ни прекъснаха нашите, добре, че тези не ни прекъснаха, нямаше да ни хареса. Е, обещах ти нещо запомнящо се, но... и двамата гръмнахме като тапа от шампанско. Но най-хубавото предстои, ще отпиваме на малки глътки, за да има за по-дълго, съгласен ли си?! Няма значение, да се връщаме при групата.
- Ще пием, ще... Чакай да видим какво ще стане..


Миа

 

  Тъмната тропическа нощ ни поема в обятията си и аз се настройвам романтично.(Дали е тропическа е трудно да се каже - идея нямам къде ни е острова). Налягали сме на земята и правим опит да се завием с листа - сигурно сме много смешни отстрани, но какво пък - като ще е корабокрушение, да е...
И понеже, както винаги, съм загрижена за другите, предлагам ентусиазирано:
- Да ви изпея ли приспивна песен?
  Това кара Марко и Грег да подскочат два пръста от земята:
- Миа, ако ти почнеш да пееш, аз напускам острова.С плуване. - категоричен е Марко.
  Но Светлето сънено подклажда огъня:
- Ммм и коя песен ще бъде?
Замислям се дълбоко, но заради широката руска светланина душа предлагам:
- Много съм добра на ''Вихри враждебные воют над нами".
Това вече съвсем разсънва Грег и той сяда възмутен:
- Миа, а други маршове не знаеш ли?
Сигурно влага някаква ирония, но не искам да го подозирам чак пък толкова:
- Ами мога и "Интернационалът" - Нали знаеш - ,,На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда" - запявам аз, но сега пък Марко сяда:
- Абе, Миа, ти да не искаш цялата охрана на острова да се изсипе тук!!!
- Е-е-е-е, Марко, те едва ли я знаят... Пък и нали сме в международни води - каква по-подходяща международна песен знаеш? - недоумявам аз.
  Но идеята за хор на охраната (много обичам мъжките хорове - може и акапелно)така ме грабва - даже си представям онзи симпатяга, техният капитан, как е застанал и дирижира - определено ще бъдем атракцията на ВИП- партито.
  Сега пък Нели се намесва:
- Трябва да е песен на английски - не знаеш ли случайно "We are the World"?
- Знам я, но не ù знам думите!
  Последното явно прелива чашата на греговото търпение и той властно разпорежда:
- Я, лягайте и млъквайте - да не съм чул ни вопъл, ни стон повече! Нито нота даже!
  „Хм, пък аз мислех, че Грег е меломан. Как само ме е заблудил! И как се убива таланта... още в зародиш!”
  Във всеки случай млъкваме и почваме да се унасяме. Земята е много твърда, всичко ме убива и ми е студено. Намествам се по-близо да Марко - макар да съм му обърнала гръб, се надявам да ми пази завет.
  Също така се надявам да ме пази от диви животни, бандити и комари. Последните са много агресивни и периодично се чува леко пляскане, което, ако не знаех, че е опит за убиийство на комар, щях да го намеря за много еротично.
Все пак нещо еротично се е промъкнало в съня ми - аз съм в някаква огромна вана, капитанът носи шампанското и ягоди и ние започваме да се целуваме страстно. Тъкмо искам да му кажа да бъдем по-внимателни, понеже Грег каза да не чувал стонове, когато усещам истински ръце под тениската си. Ръцете на Марко.
- Какво правиш? - промърморвам със зле прикрито удоволствие.
- Стоплям те! - гласът на Марко е дрезгав и нежен, а устните му обсипват с целувки врата ми...
  Ръцете му са големи, груби и топли. И много немирни, а аз започвам да се разтопявам... 
  Тридневната му брада драска закачливо кожата ми, което ме кара да да се обърна към него... Устните ни сами се намират, потъвам в прегръдките му...
- Хей, ще ни види някой - откъсвам се за секунда от него.
- А ти какво мислиш, че правят Грег и Светла сега? - пита ме Марко и пак ме целува, така че не мога да му отговоря...
  От главата ми се изпаряват всички мисли за соевия сос, за Мопасан и неговия разказ "Мустаците", за капитана дори... Иска ми се никога да не свършваме, но с усилие на волята казвам:
- Все пак, нека потърсим по-уединено място на брега.
Тръгваме прегърнати. Така, целувайки се, рискуваме да не стигнем далече, когато подозрителен шум ни кара да заковем на място.
  От мястото зад храстите добре виждаме брега и тъмните силуети на някакви водолази, които мъкнат някакви контейнери на брега.
”Ех, че пренаселен стана този остров!” - възмущавам се аз. -„Накъдето и да се обърнеш, разни водолази ти се мотаят в краката... На всяка крачка - водолаз!
И какво толкова ценно има в тези контейнери, че така конспиративно ги стоварват на брега!”
- Да идем ли да видим - предлагам аз.
- Не, по-добре да изчакаме да се махнат и ще идем сутринта всички заедно! -прошепва Марко.
  Звучи ми разумно и ние се отдаваме на целувките и един на друг...

Нели

  И докато всички се целуват скрити-покрити, усамотени, по двойки, притихнали зад сокаци или  в пясъчните дюни, не подозират дори за миг каква прелестна вечер изпускат. Имам своя тайна - една малка и тайнствена разходка  по плажната ивица, под огромното небе, обсипано с едри звзди, толкова големи, колкото могат да бъдат очите на дете, изпълнени с очакване. Вдишвам дълбоко хладния въздух и леко нагазвам в топлата морска вода. На лунната светлина океанската повърхност блести  сребриста като люспесто тяло на риба, мята малки вълнички с гребенчета покрай краката ми и нежно ме гали...

    Изведнъж морската идилия е нарушена от здрав захват. Някой стиска яко краката ми и чувам  тих и глъхнещ глас:

 - Down! O-o-o my god, down... (Долу. О-о-о, боже мой, долу)

    Докато погледна надолу и разбера какво става, някой вече държи не само краката, но и ръцете ми, притиска устата ми с ръка, а лицето ми е покрито бог знае с какво...