Корени-седма част
Multi-part work to contents
-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделското училище в Ямбол...
Тук Петър наведе глава и замълча.
Фелдшера на селото при когото Алафрангата беше дошъл за аспирин не бързаше да го изкара от скръбното състояние с мними опити от рода на "беше добър човек, на мравката път сторваше,ами хайде Бог да го прости!"
Паузата между двамата фронтоваци беше нарушена от припряно почукване на вратата...
И без да почака отговор в кабинета на селския медик влезе разплакана жена.
Доктор Иване, наша Калина е зле, сякаш умира!Повръща, зави й се свят, баща й ей-сегинка ще я докара с каруцата!
-Елено,ето ти чаша вода, пий,успокой се и щом Васил докара щерка ви, ще я прегледам.
Иван Станев, беше родом от Болярско, съседно село, но родителите му се преселили през 1921 година в Роза, защото бащата на фелдшера,Станьо Стойчев закупил двадесет декара земя, близо до селото и с останалите пари построил мелница ,задвижвана с германски газов парогенератор "Ото Дойц".И така бъдещия медик израснал в новото си местообитание.
Една каруца изтрополи,някой подвикна плачешком, навярно беше бащата на Калина...
-Докторе, Калина предаде Богу дух!
Майката изпищя и хукна след Иван и Петър към каруцата, където бащата със свалена гугла, беше коленичил до безжизненото тяло на една от хубавите моми на селото. Васил стоеше вцепенен и само сълзите му попиваха в посребрената му брада.
Иван Станев провери за пулс и сърдечна дейност и след кратко мълчание каза:
- Няма да бързате с погребение,Василе, карай с каруцата у вас,аз ще дойда да потърся нещо у вас...Нещо да сте намерили около Калина,като хапове или нещо друго?
Съкрушена от загубата на свидното си чедо, майката мълчаливо подаде изпод престилката си някакъв флакон.
-
Детето им,хубавата Калина,както всички в селото я знаеха, се беше отровила със стрихнин.
© Стойчо Станев All rights reserved.
