Корени-седма част
Multi-part work « to contents
-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделското училище в Ямбол...
Тук Петър наведе глава и замълча.
Фелдшера на селото при когото Алафрангата беше дошъл за аспирин не бързаше да го изкара от скръбното състояние с мними опити от рода на "беше добър човек, на мравката път сторваше,ами хайде Бог да го прости!"
Паузата между двамата фронтоваци беше нарушена от припряно почукване на вратата...
И без да почака отговор в кабинета на селския медик влезе разплакана жена.
Доктор Иване, наша Калина е зле, сякаш умира!Повръща, зави й се свят, баща й ей-сегинка ще я докара с каруцата!
-Елено,ето ти чаша вода, пий,успокой се и щом Васил докара щерка ви, ще я прегледам.
Иван Станев, беше родом от Болярско, съседно село, но родителите му се преселили през 1921 година в Роза, защото бащата на фелдшера,Станьо Стойчев закупил двадесет декара земя, близо до селото и с останалите пари построил мелница ,задвижвана с германски газов парогенератор "Ото Дойц".И така бъдещия медик израснал в новото си местообитание.
Една каруца изтрополи,някой подвикна плачешком, навярно беше бащата на Калина...
-Докторе, Калина предаде Богу дух!
Майката изпищя и хукна след Иван и Петър към каруцата, където бащата със свалена гугла, беше коленичил до безжизненото тяло на една от хубавите моми на селото. Васил стоеше вцепенен и само сълзите му попиваха в посребрената му брада.
Иван Станев провери за пулс и сърдечна дейност и след кратко мълчание каза:
- Няма да бързате с погребение,Василе, карай с каруцата у вас,аз ще дойда да потърся нещо у вас...Нещо да сте намерили около Калина,като хапове или нещо друго?
Съкрушена от загубата на свидното си чедо, майката мълчаливо подаде изпод престилката си някакъв флакон.
-
Детето им,хубавата Калина,както всички в селото я знаеха, се беше отровила със стрихнин.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Албена!
-
Как майсторски си постигнал този контраст от спокойно повествование към внезапна трагедия... Браво!
-
Много увлекателно разказваш, Стойчо!
-
Благодаря ти, Красимира, че прочете тази част в която смъртта е част от живота.
Благодаря ти ,Дочка ! -
За съжаление трагедиите са били и продължават да са част от живота...
-
Много хубаво го е казал човекът, а аз харесвам една друга, писала съм за нея и преди, и кой, и къде я казва "Животът е несправедлив и след това е свършил". Всъщност и Господ не е справедлив ..просто баланс. Малко, малко, а колко достатъчно за големи поразии. И аз благодаря, Стойчо. -
Да,Ния се казваше...
У наше село има една приказка, чувал съм я от баща си:"Като знам колко малко ще съм жив;и колко много ще съм умрял..."
Благодаря за интересният коментар, Красимира! -
Традиции, бит..не знам защо се сетих за "Железният Светилник", отдавна съм я чела, просто ми мина през главата Ния, така се казваше, ако не бъркам..няма нищо общо, понякога ми изплуват разни неща. Жив ли си - няма лесно. Съвсем подходящо ти е заглавието, Стойчо. Следя.
-
Благодаря ви за вниманието и коментарите Пепи и Георги!
-
Ех, вероятно несподелена любов, или бременност. В онези години второто за мома бе жив позор...
А може и друго да е.
Поздравявам те. -
Или миша отрова, едно време във всяка къща я е имало
-
Давам ,но колко много мъка на този свят!
-
Аааа, лошо, стрихнин...
-
Давай.
-
Горката, Калина...
По действителен случай. -
Еее, успях накрая. Прочетох ги всичките
Динамичен разказ. Увлича. -
Таня, абе, или не съм ясен,или...
От стрихнин, момиче, с това тровят хищниците и...Всеки, който е...безумно влюбен...
Тук има нещо,"а ла Ромео и Жулиета "...🤒
И това е, по действителен случай! -
Дано се оправи момичето...
-
Благодаря ви, Младен, ФФ и Светулка,
че прочетохте и споделихме толкова истини за една мъртва действителност, такова е миналото...👋 -
Дали няма да се случи чудо...
Също следя. -
Следя с интерес.
-
Имах роднини в Ямбол - първи братовчед на баба ми /по майчина линия/ и негови сродници. Той дълги години беше директор на консервния комбинат "Ягода" /в който съм работил на студентска бригада/. Беше немски възпитаник и изключително морален човек. Комунистите го оставиха на поста директор, защото беше голяма личност и им вършеше много работа, а те не разполагаха с кадърни кадри. На този пост се пенсионира. Казваше се Петър и винаги свързвам апостол Свети Петър с неговия образ. Затова обичам Ямбол и Ямболския край, а интересният ти разказ, Стойчо, пробужда спомените ми за него. Благословен да си, че пишеш толкова интересно. Предполагам, че личната мома ще бъде възкресена, а това си е истинско чудо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
