Кошмарът на смъртните
Кошмарът на смъртните
Малка полянка посред необятна гора. Тревата попарена и сива. Сумрак. Слънцето едва се подава между върховете на дърветата и облаците, готово успокоено да заспи. Леката мъгла милва лицето му и нежно го подготвя за сън. Гората вече спи и лекото ù дихание гали слуха.
Къде съм аз?
На малката поляна зее черен трап. Празен гроб. Плътно до ръба е поставен ковчег. Мъртвецът отвътре е вперил невиждащ очи към небесата.
Кой е той?
Мъглата полека отбулва лицето му. Лице с цвят на мрамор, устни – възморави. Гъстите пепеляви коси покриват плътно лицето, стягат го, както примката стяга врата на осъдения. В замрелите черти разпознавам себе си...
Това съм аз!
Неподвижен стоя в ковчега, лодка към небесните простори и бездни на ада. Но там няма никой. Никой не придружава моята погребална ладия. Няма кой да я бутне в бездната, да ме отпрати и да ме поръси със сълзи. Никой, който да направи от сълзите си море, което да преплувам. Цялата гора вече е заспала бездиханен сън. И слънцето се е скрило. Само Господарката на тишината е дошла да почете своя най-верен син.
© Бодуен All rights reserved.
