May 29, 2025, 5:35 AM

 Космически разходки 4

345 0 0

Multi-part work to contents

3 min reading

            VI

Оставаха по-малко от дванадесет часа до първата мисия на Албърт. Младежът изключително се вълнуваше и не спираше да мисли за предстоящата задача. През последните няколко дни обучителят им сержант Смит беше утроил тринеровките и почти не им оставаше време за сън, а Албърт и през ум не му минаваше да спи. Сега беше отишъл при стария Пепе да му даде кураж.

- Дочух, че ще излизаш в открития космос- започна да говори старецът, когато кадетът отиде при него е пералното – приготвил съм чисто бельо- засмя се той – На много новобранци им трябва при първия патрул! Ха-ха!

- Ако се върна, за да го облека,  ще е успех! – каза иронично Албърт

                                                ***

ТОВА НЕ Е УЧЕНИЕ! ПОВТАРЯМ ТОВА НЕ Е УЧЕНИЕ!

            Корабът Предопределение бе гордостта на флота. Беше огромен боен космически кораб. Създаден години след като Алфа корп успешно напусна Слънчевата система. Достижение плод на досега им с нови цивилизации. Резултат на технологии непознати за някогашните хора. Ако днес Алфа корп се  завърнат на Земята и там все още има живи хора, то Компанията щеше да бъде напълно чужда и извънземна на заварените там. Този кораб беше такова постижение, че бордът на директорите реши да му сложи гръмко, надуто и помпозно име. След него разбира се бяха създадени и други космически кораби, които и днес кръстосват Млечния път, но Предопределение бе безспорният титуляр. Кораб, който превозваше над три хиляди военни, както и допълнителен персонал и разполагаше с огромна военна мощ и способност да се движи със скорост близка до тази на светлината. Благодарение на технологиите на търговските партньори на Алфа корп, човешкият флот можеше да използва черни дупки като портали и да изследва отдалечени кътчета на галактиката.

-Дами и Господа – започна речта си командир Стивън Фрост – мнозина от вас, а може би всеки един от вас се е чудил каква е целта на това наше пътуване? Дали просто патрулираме, дали просто се обучаваме, дали воюваме? Някои дори се осмелиха да попитат… Е дойде момента всички да разберат! – Огледа тържествено, строените пред него и продължи- на прага сме пред нова планета… някога наричана Кеплер -62f… Бордът официално взе решение… Тя вече да се казва Надежда! Това е новата надежда за човечеството! Днес ние ще отворим нова страница в нашата история! Каква по-подходяща съдба за Предопределение?- попита риторично той и бе посрещнат от одобрителни викове и ръкопляскане

Малко след официалната част всички на кораба се заеха с приготовленията за навлизане на апаратите за кацане в орбитата на планетата. Сержант Смит събра всички кадети за последен инструктаж.

-Всички вие се старахте много в процеса на обучение. Днес обаче ще слязат само отборите на лилавите, червените и сините. Когато чуете името си престъпете напред. Янош Наги, Райнхард Ритерход…

Всичко това беше ново за Албърт и той отново беше в шок. Нали щеше да бъде просто една комическа разходка? Те ще слизат на нова, непозната планета. Бе слушал и чел за различни мисии до планети и луни и повечето не бяха свършвали добре. Какво ли предстоеше?

- Добре. Всички сте тук. – каза сержантът – като моя отговорност, ви уведомявам, че ще аз бъда част от вашата група и вие ще сте под мой пряк контрол и надзор! Ясен ли съм?

-Тъй вярно, сър! -изреваха всички в един глас

- Останалите оставате тук и следвате заповедите на висшестоящия офицер!

-Тъй вярно, сър!

                Отне няколко дни на Смит да убеди командира да го включи в мисията. Първоначално получи категоричен отказ. „Решение на борда“ беше отговора на Фрост. Последваха многократни молби и това, от което капитана най-много се страхуваше „ескалация на въпроса“. Този корпоративен коз, който Смит извади. По-силен дори от спасения живот и дългогодишното приятелство. Но накрая се случи, сержантът от обучаващ стана пряк действащ ръководител. Опитът му през годините не му даваше мира през нощта. „Хвърлени в месомелачката, като онези момчета на планетата TOI-733”. Не и този път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Димитър Момнев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...