От силния удар колата се завъртя и спря сред водопадчета изтичащи течности. Шофьорът, взе още здраво хванал волана, гледаше неразбиращо. Едри капки пот се появиха по челото му, а адреналиновият шок туптеше като нагорещена топка в основата на черепа. Най-после пусна кормилото и се опита да отвори вратата. Нищо. Жестокият удар беше нагънал ламарината като салфетка и го бе хванал в железен капан. Телефонът му беше изхвръкнална пътя и той не можеше да го стигне, пък и едва ли щеше да работи. Отнякъде лумна пламък. Колата можеше да избухне всеки момент. Шофьорът на другата кола бе захлупил лице върху волана си и не даваше признаци на живот. Така нелепо ли щеше да свърши всичко – на този второкласен път, проврян като немощна ръка в жълтия ръкав на добруджанските ниви? Какво щеше да стане с Нина? Откакто майка й избяга с любовника си в Италия, тя нямаше на кого да разчита, освен на него – един баща, очакващ края си в стиснатия ламаринения юмрук на съдбата. Слънцето светеше безучастно, ято косове от съседното дърво го гледаха и се обзалагаха. Той им изкрещя и те възбудено се разпръснаха, само и само да се върнат след минута по местата си на първия ред. Може би бяха осъзнали неговото безсилие и искаха да му се надсмеят. Според тях, представлението си заслужаваше. Нина редовно хранеше косовете, които кацаха по двора им. Събираха се на тумби и кълвяха спокойствието му с глъчката си, но заради дъщеря си ги търпеше. Сега обаче нея я нямаше. Дали тази бяха същите? Едва ли, макар че…кой знае. Чувстваше се като във филм на Хичкок. Един кос скочи на асфалта и го погледна любопитно. Той му изкрещя, но косът продължи да го гледа, както му се стори, насмешливо. Всъщност, косовете могат ли да се смеят? В този момент той разбра, че могат. И го правеха вкупом.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………

От два часа не можеше да се свърже с баща си и започна да се притеснява. Колко го бе молила да я вземе с него, но той отказа – трябвало да си учи уроците, а и без друго щял да се върне само след няколко часа. Отвори прозореца и видя любимите си косове. Днес пееха нова песен, страхотна беше. Отряза филия хляб и започна бавно и с удоволствие да я накъсва. Те се приближиха.