May 5, 2016, 9:35 PM

Котенце

775 0 0
2 min reading

Живял доскоро в Люлин 3 един котарак с чизми. Другите котараци ходели под терасите на хората и мячели за Валериан, а нашият тропал по жълтите павета пред и зад Коня и хич не му било. Той, естествено, бързо се превърнал в черната овца на котешкия род, пък и цветът му бил чистак черен, така че скоро другите котараци започнали да го наричат "Черен чизъм".
Веднъж пред клуб "Червило" Черен чизъм срещнал надрусан пич, който твърдял, че е син на краля на Норвегия. "Искам си кралството!"
 - викал непрокоспаникът от "Червило" чак до подлеза на университета, а минувачите го гледали колкото могат по-съжалително. На Черен чизъм тозчас му просветнало, че от това може да излезе добра история, и последвал дрогарят до метрото. Той се качил на влакчетго за Бизнес парк и седнал току до сгъвката, дето на завоите най-силно шуми. Черен чизъм седнал до него и понечил да го заговори, но точно в този момент влакът влязъл в завоя между университета и стадион "Васил Левски" и нищо не му се разбрало. Якото стържене престанало и станало почти тихо, и Черен чизъм промяукал:
- Знам как да си върнеш кралст...
Да, ама след острият десен следвал остър ляв завой, и думите на котарака пак потънали под тонове паразитен шум тип "стържене на метал в метал". Тия шумове са сред най-досадните и гадни деца на акустиката. 
-...вото - довършил котаракът, който хич не обичал да повтаря. Наркопринцът вперил в него късоглед поглед и казал:
- Я, тиква с мустаци! В полунощ на карета с мустаци ли се превръщаш, или си оставаш котарак с чизми? - и се залял в такъв смях, че пътниците не чули съобщението от уредбата, че станцията е Жолио Кюри, и две престарели жени от Младост 3 слезли без време. На спирката едната срещнала отдавна изгубената си сестра-близначка и двете се записали за участие в предаване на Наталия Симеонова, която, така или иначе, вече не е на екран. Във вагона драмата продължавала с пълна сила - котаракът се опитвал да убеди младежът, че може да му уреди Норвегия на тепсия, хората масово слизали по-рано или по-късно, по едно време даже машинистът слязъл на "Александър Теодоров - Балан", и от там до Бизнес парка влакът стигнал по дедукция. Накрая нервите на котарака не издържали, той събул единият си ботуш и ударил с острото наркоманът по главата. 
- Две по осемнадесет плюс косинус от три е равно на минус - избълболил клетникът и изпаднал в клиничен сън. 
- Я котенце! Мааац пис-пис - дочул котаракът глас и докато се озърне едра достолепна дама го грабнала и го гушнала. Това бил кошмарът на вход А, блок 422 Тоца, чието хоби било да гледа котки - до този момент имала 65, и то само в кухнята. - Добре дошло, котараче, явно си бездомно, затова от днес нататък грижите за теб поемам АЗ! - и изпъчила девствени гърди като Матросов пред амбразурата."Котенцето" се опитало да обясни, че не е обикновена квартала издънка, но дамата била от онези дами, чието достолепие се крие в невъзможността им да чуят чуждо мнение. Така Черен чизъм се озовал на третия етаж на вход А, блос 422, където станал пръв приятел с котарака от "Том и Джери" и Леополд от "Момчета, нека бъдем приятели". 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...