Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота..., от неблагодарната съпруга, от желанията на разглезените му деца..., от красивата, но поддържана любовница, която иска да отидат на почивка в чужбина... Хей, не виждате ли невинната игра на котетата?... Не усещате ли уханието на пролетните дръвчета?... А идването на щъркелите?.... Земята е напоена от дъжда, от калта, от бензиновите пари, от мръсотията в душите ни!... И там, където свърша вярата, идва безверието... Силна съм и не съм, хубава съм и не съм, умна съм и не съм, обичам или не обичам, създавам, за да омиротворя завистта, тъгата, да пречистя калта, да избягам от блатото на егото си... И честна съм пред себе си и плача чрез себе си..., събирам локви от сълзи и ги пазя като сувенир... Създавам приятелства и ги разрушавам само с една дума... Усмихвам се на предателите, на познатите улици, на цветята, на любимия, на детето, на майка си..., а очите ми са заснежени хълмове от болка... Заглеждам се в огледалото и по навик слагам грим и бързо се обувам, дръпвайки дамската чанта за път... Кратък път обаче..., по него броя камъчетата, обърнатите кофи за смет, едва ли не се сблъсквам с циганина Фердо, който ме поглежда с надежда... и се също се усмихва, с почернелите си липсващи зъби... , а после ми благодари за паричката в ръката. Не, не съм добра! Добра като характер. Това ли си помислихте?... Аз съм враг на собствените си мисли, боря се с поредната негативна фраза и обсъждам срещнати хора като махленска клюкарка... Не си вдигам телефона, ала гледам некролозите и изпитвам неистово желание да поплача на гроба на дядо... Себелюбието е по-силно... Аз-ът не е пречупен... Пътят свършва отново в къщи и се опитвам да забравя за меланхолията... Обядът е готов и близките са доволни... Но в това ли се осмисля моят живот?!… Как да прекрача ежедневните несгоди и да оставя свободни мислите ? Да простя и на себе си..., с поглед, насочен към Безкрая?!… Тишината е толкова протяжна, успявайки да скрие  своите тайни.

... А игривите котета се облизват от приятния вкус на пилешкото месо...Кой мислеше,че са свободолюбиви и невинни....,хахахаааа.......... Стига!... Спри се!... Денят започна! ... Пародията - също.