Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беше по-едър от връстниците си, но не се биеше с тях, даже когато го предизвикваха. Особено синът на съседите Мидхат, който винаги го дразнеше, за да го предизвика. Малкият дявол измисляше какво ли не, за да се подиграе с Марук. Той беше много по-силен от турчето, но не беше побойник. Вместо да се бие, предпочиташе да го избегва. Премълчаваше и го гледаше в очите, сякаш искаше да му каже „остави ме на мира, не си търси белята.”
Сега вече щеше да ходи на работа в ковачницата на баща си. Да учи занаят, край на детството и игрите с децата от махалата.
Тяхната махала Сурп Хач (Св. Кръст) беше в горния край на града. Оттук се откриваше цялото крайбрежие на Родосто. Пристанището, гемиите, рибарските ...