Jan 12, 2008, 9:39 PM
Коя?
1 мин reading
- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но нищо от случилото се през изминалата година не успя да разсее съмненията й. От толкова време бяха заедно, а тя още се съмняваше в искреността на чувствата му. Беше сигурна само в едно – в живота му има друга. Но коя – тя не знаеше.
- С коя?! – тя изкрещя въпроса си на своето отражение. Лицето й се изкриви от мъка. Не можеше да понася тази болка, не можеше да опише на никого това, което чувстваше, защото всеки, който ги познаваше щеше да й се изсмее. Не издържаше под натиска на това чувство, което я погубваше малко по малко. С всяка изминала минута тя се чувстваше по-самотна от всякога.
- Коя... – тя се отдръпна от огледалото и се облегна на стената, облепена с плочки. Вдигна ръце към лицето си и го закри. Като се тресеше цялата, тя започна да се свлича надолу.
Горещата вода се смесваше със сълзите й. Тя се беше свила на пода в банята и продължаваше да плаче. Не можеше да повярва, че е болна от неизлечимата болест, наречена ревност.
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но нищо от случилото се през изминалата година не успя да разсее съмненията й. От толкова време бяха заедно, а тя още се съмняваше в искреността на чувствата му. Беше сигурна само в едно – в живота му има друга. Но коя – тя не знаеше.
- С коя?! – тя изкрещя въпроса си на своето отражение. Лицето й се изкриви от мъка. Не можеше да понася тази болка, не можеше да опише на никого това, което чувстваше, защото всеки, който ги познаваше щеше да й се изсмее. Не издържаше под натиска на това чувство, което я погубваше малко по малко. С всяка изминала минута тя се чувстваше по-самотна от всякога.
- Коя... – тя се отдръпна от огледалото и се облегна на стената, облепена с плочки. Вдигна ръце към лицето си и го закри. Като се тресеше цялата, тя започна да се свлича надолу.
Горещата вода се смесваше със сълзите й. Тя се беше свила на пода в банята и продължаваше да плаче. Не можеше да повярва, че е болна от неизлечимата болест, наречена ревност.
© Марина Братанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Разбрах те. Просто се пошегувах. Май доста неуспешно.
-
"Мисълта че не си всичко за един човек, наистина може да те разруши." Дидо, тук бъркаш. Тази мисъл разрушава не мен, а героинята ми. За мен лично, разочарованията и съмненията в любовта не са нещо, което може да ме съсипе до такава степен.
-
Много,много лоша болест...Последният абзац е много силен
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
