Коя?
1 min reading
- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но нищо от случилото се през изминалата година не успя да разсее съмненията й. От толкова време бяха заедно, а тя още се съмняваше в искреността на чувствата му. Беше сигурна само в едно – в живота му има друга. Но коя – тя не знаеше.
- С коя?! – тя изкрещя въпроса си на своето отражение. Лицето й се изкриви от мъка. Не можеше да понася тази болка, не можеше да опише на никого това, което чувстваше, защото всеки, който ги познаваше щеше да й се изсмее. Не издържаше под натиска на това чувство, което я погубваше малко по малко. С всяка изминала минута тя се чувстваше по-самотна от всякога.
- Коя... – тя се отдръпна от огледалото и се облегна на стената, облепена с плочки. Вдигна ръце към лицето си и го закри. Като се тресеше цялата, тя започна да се свлича надолу.
Горещата вода се смесваше със сълзите й. Тя се беше свила на пода в банята и продължаваше да плаче. Не можеше да повярва, че е болна от неизлечимата болест, наречена ревност.
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но нищо от случилото се през изминалата година не успя да разсее съмненията й. От толкова време бяха заедно, а тя още се съмняваше в искреността на чувствата му. Беше сигурна само в едно – в живота му има друга. Но коя – тя не знаеше.
- С коя?! – тя изкрещя въпроса си на своето отражение. Лицето й се изкриви от мъка. Не можеше да понася тази болка, не можеше да опише на никого това, което чувстваше, защото всеки, който ги познаваше щеше да й се изсмее. Не издържаше под натиска на това чувство, което я погубваше малко по малко. С всяка изминала минута тя се чувстваше по-самотна от всякога.
- Коя... – тя се отдръпна от огледалото и се облегна на стената, облепена с плочки. Вдигна ръце към лицето си и го закри. Като се тресеше цялата, тя започна да се свлича надолу.
Горещата вода се смесваше със сълзите й. Тя се беше свила на пода в банята и продължаваше да плаче. Не можеше да повярва, че е болна от неизлечимата болест, наречена ревност.
© Марина Братанова All rights reserved.
Браво!