Край брега на морето
Тя беше никоя. Една случайна жена, дрещната случайно край брега на морето, или в парка. И ти ще я срещнеш. Може би в някой дъждовен ден ще я видиш как се разхожда сама както винаги. Или как стои на балкона, гледа минувачите замислено. "Какво ли си мисли?" - ще си кажеш ти. Какво ли наистина си мисли? Как ще разбереш? Та тя е никоя, една случайно срещаната жена край брега на морето, или пък в парка.
Тя беше нещастна, беше нищо за никой и нищо си нямаше. Само малкото апартаментче с балкона. Това беше нейната утеха. Поглед на една нещастна птица, птица в клетка. Това беше нейният балкон-клетка. И как жадно гледаше минувачите, как жално мечтаеше да бъде нещо за някой.
Живееше на последния етаж, на балкона с най-хубавата гледка. Самотата беше нейното семейство. Тъгата и болката бяха нейните приятели. Сираче от малка беше, по домове израстнала. Работи в кафенето край парка, няма почивен ден... но пък и за какво й е, няма с кого да го прекара.
Приятели не е имала. Хората са жестоки. Така и никой не пожела да я осинови, твърде обикновена изглеждала. Твърде невзрачна. Искрата в очите я нямала... как и да я има?
В поредния самотен ден,тя отново беше край брега на морето, взираше се в яростните вълни, които удряха скалите със замах, сякаш ги назидаваха за отдавна сторени грехове. Взираше се ли взираше. Сякаш искаше нещо от тях,искаше да им каже нещо. Но какво ли?
"Вземете ме и мене накажете, ударете ме със своя мощен замах! Накажете ме,накажете ме явно е, че нещо съм сторила, за да живея така." - това ли си мислеше, не ще узная.
На другия ден тя не дойде на работа, балконът беше затворен, завесите закрити. А на брега на морето лежеше една жена. Никой не я познаваше.Вълните нежно я полюшваха, милваха я, прощаваха са с нея. Вече я бяха наказали явно, сега я съжаляват... като хората, които я заобикаляха в този момент.
Тя беше никоя, една случайна жена, срещната случайно на брега на морето, или в парка. Ти не я познаваш,ти няма да я срещнеш. Тя живее в морето, то живее за нея, вълните са нейните слова, пяната - нейните крила.
© Белослава Танчева All rights reserved.
