Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в мъгла. От време на време проблясваше, но дъжда бе силен и нищо не се виждаше през прозорците. От радиото се дочуваше типичната музика, на която едни се радваха, а други чакаха да спре, за да си отдъхнат. Беше студено и мокро. На една от седалките дремеше сгушена в якето си млада жена.
Автобусът заобиколи езерото и спря. Шофьорът погледна в огледалото и даде знак на жената. Тя трепна от внезапното събуждане, грабна чантата, която беше до нея на седалката и слезна, веднага след което той потегли и бързо се скри в далечината.
Огледа се. Беше в някакво село, доста занемарени постройки имаше наоколо. Забеляза един чадър на Кока-Кола и се запъти под дъжда натам.
Това бе кръчма, с дървени маси и ст ...