Жената на Пешеходеца го напусна в един мрачен януарски ден.
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока бе шейсет и осем. За телефона - нула, бяха им го изключили още миналата пролет. Но за вода дължаха повече от сто и петдесет.
В хладилника имаше само почти празна кутия с маргарин и две съсухрени глави лук.
Тоалетната хартия бе свършила преди седмица.
До спасителната помощ за безработни от социалната служба обаче оставаха цели осем дни. След като изтърпи гадната опашка пред гишето, Пешеходеца щеше да получи осемдесет и два лева. И трябваше да избира - дали да плати тока и да гладуват, или да напазарува за ядене. И пак да гладуват, защото щяха да им спрат тока и Катя нямаше да може да готви. Останалите сметки търпяха отлагане все пак.
Малкият Мартин си лежеше в креватчето и кротко разкъсваше си ...