Някога, преди отдавна, на този свят голям, появи се
момиче – малко, красиво, сладко, мило и тъй невинно, ала ето изведнъж съдбата реши да го накаже. То изгуби много:и надежда, и любов, и вяра, и добро. Но то реши се зло да не става, и винаги с устрем напред да продължава. Уви, съдбата отново се реши да го сблъска с безброй неща. Малкото момиче порасна и с времето разбра - че днес хората са лоши и студени като замразено кубче лед. Че в днешно време не ги интересува що е любов и що добро, що е да имаш любящо и топло като пролет сърце, що е чиста и невинна душа да имаш като появило се пролетно бяло кокиче, и че по-голямо добро от това силно да обичаш, няма и да има.
И ето малкото момиче зачуди се веднъж и реши се да попита:,, Защо ми трябваше всичко аз това да изживея? ! Защо през толкова болка и толкова зло трябваше се аз да премина? !! И защо сега чувство за дълбока рана в моите гърди преобладава и чувство за гняв, и ярост, за тъга, и самота, имам чувството, че в мен сега заживяват?! И ...