vipralisantamoon
50 results
Айшли пристигна у дома. Пред вратата на къщата ѝ я чакаше нейната сестра.
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
807
Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...
465
Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
386
Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...
550
Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...
Беше сряда ...
480
Айшли и Адулф вече бяха пристигнали на коледното празненство. То бе организирано в голяма сграда,по-скоро ресторант с фоайе като добавка към него. Хиляди и хиляди,сигурно и милиони хора,поне така изглеждаше за Айшли, се разхождаха из фоайето и ресторанта,танцуваха и се забавляваха. Някои сядаха да я ...
388
Казват, че когато си тъжен или нещо те безпокои, или тревожи, е добре да вземеш една химикалка и да напишеш нещото, което занимава ума ти на един бял лист. Е,... така ще направя и аз..., но няма да го напиша на бял лист, нито пък на черен такъв. Ще го напиша тук в памет на един другар, когото никога ...
306
Гледам те и виждам разочарование в очите ти големи.
Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за
прегръдки, рамене.
И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а ...
Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за
прегръдки, рамене.
И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а ...
378
10
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила голем ...
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила голем ...
443
- Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...
358
Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...
640
Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...
420
.............................................................................................................................................................................................................
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не ...
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не ...
795
Промени ли ни изолацията към по-добро,или напротив,обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро,изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности,или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи,амбициозни и добри,или ни развали,повлиявайки на нашите меч ...
1295
1
Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...
363
6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...
375
5
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,т ...
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,т ...
381
Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...
661
На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърн ...
567
Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...
517
Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...
519
Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...
728
2
-Айшли,Айшли! Събуди се,момиче!-чува се някакъв глас. -Айшлиии...-продължава да говори гласът. Болнично отделение. Болнична стая с болнично легло. А на него лежи и спи Айшли,задрямала дълбоко,дълбоко,но не в своите младежки сънища,а някъде в своето далечно,далечно подсъзнание. Гласът продължава да с ...
617
Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...
621
1
Още на следващия ден,съдията бе твърдо решил,че Роджър трябва да бъде екзекутиран. Екзекуцията му щеше да бъде публично обесване,точно в центъра на града. Огромна тълпа от хиляди,стотици хора, се мяркаше из града,или по-точно в самия му център,чакащи да видят самата екзекуция. На обяд,тя се проведе. ...
752
Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двама ...
699
Алис проговори:
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...
546
Всички вече бяха пристигнали в имението. Оугъст и Оливия и Максимус си говореха,докато Алис седеше на дивана в хола.
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресава ...
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресава ...
552
На сутринта двамата влюбени,преоткрили се от онази твърде ясна за тях вечер,се намериха да спят в едно легло,прегърнали се здраво,плътно един до друг.
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момич ...
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момич ...
793
Вече бе тъмно,тъмно като здрач. Луната се разстилаше по гладкото,синьо небе и гарвани грачиха зловещо,зловещо,грозно. Алис не можеше повече да пази тази своя тайна-макар и да бе късно,тя реши да свика всички на заседание в хола.
-Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст. ...
-Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст. ...
711
Не след дълго, обаче отново пристигнаха полицаи. Този път те потърсиха Роджър. Алис настръхна, чувайки това, но не каза нищо. Щеше да бъде твърде рисковано, ако беше започнала да задава въпроси от сорта:,,Защо го търсите?”, "Какво е направил?” и рискуваше всички, включително и полицаите, да разкрият ...
835
На сутринта всички вече се бяха събудили, с изключение на двама. Сефра и Оливия отдавна приготвиха закуска за всички, а мъжете сложиха чай за пиене. Само Мариян, обаче се притесни дълбоко за Алис. Часът бе вече 10:30, а времето за утринно хранене, бе отдавна минало. Затова тя реши да провери какво с ...
747
Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любув ...
642
1
Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и ...
649
Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...
670
Няколко часа по-късно…
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стая ...
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стая ...
674
4
Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис ...
Докато каляската се движеше,Алис ...
906
Роджър вече чакаше на пристанището в града. Слънцето все още залязваше и по улиците вървяха хора,прибиращи се най-вероятно от поредния си,тежък,работен ден. Господарят,който чакаше да се срещне с Госпожа Родрекинес,братовчедка му Амелия,изпуфтя и погледна нетърпеливо към старовремския си часовник-по ...
657
Четирите жени се прибраха в общата си стая. Алис бързо затвори стаята, заключи я и се обърна към тях, гледайки ги с цялата си сериозност и в същото време с уплашено на вид лице:
- Мариян, Оливия,Сефра,какво се случи толкова? Защо Господарят се беше разгневил?
Мариян, старата седемдесет и три годишна ...
- Мариян, Оливия,Сефра,какво се случи толкова? Защо Господарят се беше разгневил?
Мариян, старата седемдесет и три годишна ...
658
Веднага след срещата с Господаря си,Алис бе подготвена да отиде в града. Пред имението я чакаше нает лакей с колесница,подобаваща точно като от приказките,теглена от най-красивите коне,които тя бе виждала някога в живота си. Лакеят,който бе добре облечен,вече я чакаше,за да потеглят. Алис бе облечен ...
671
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
