Красавецът
Реши да я призове. Беше я сънувал и знаеше, че съществува. Даряваше страст, любов и смърт. На първите две се беше наситил, а от смъртта не се страхуваше. Жените го обожаваха, най-напред привлечени от външния му вид, а впоследствие от галантното му поведение. Беше щедър и внимателен с всяка от тях. Обичаше лукса. Те бързо попадаха в плен на черните му магнетични очи, стройно тяло и страстни устни. Превземането на женското сърце беше толкова лесно, че вече му омръзна и изгуби интерес. Това ли беше всичко? Пари, жени, евентуално брак и потомство. Чувстваше се празен, а от живота нямаше смисъл.
Отвори широко прозореца. Луната гледаше безпомощна и далечна. Беше червена като кървав изумруд. Студеният вятър го прониза с безброй невидими стрели. Блъсна го, за да се скрие, но той не разбра. Потрепери от студ. Неизвестността, пропита в тишината, го опияняваше като старо вино. Обичаше предизвикателствата и сега се чудеше кой кого ще покори. Дали тя ще се влюби в него, пощадявайки живота му... Залогът беше голям. Усети тръпка пред тайнственото, ужасяващото. Усмихна се самоиронично. Беше се възбудил от страх и копнеж по нея. Легна в спалнята, чакайки притихнал. Угаси лампата, за да не я изплаши. Неусетно задряма. Една тежка сянка се очерта на прозореца. С гъвкавостта на пума тя скочи и легна върху него. Ръцете ù го обгърнаха с хищна страст. Косите ù се разпиляха като надгробен воал по леглото. Две жадни устни се насочиха към пулсиращата аорта на врата му. Топлината, излъчвана от младото тяло на мъжа, я влудяваше. Той се събуди и я погледна в очите. Една секунда, с тежестта на вечност, протече между тях. Истината ги порази. Тя скочи, отблъсквайки го и просъска:
- Не те желая. Ти си като мен.
Лицето ù се изкриви от злоба и разочарование. Магията беше изчезнала. Остана гладна и излъгана. Излетя бързо, тъжна и някак си смутена в нощта.
© Катя Иванова All rights reserved.
