Таа заран съ събудиф по-различен. Нящо ми имъши, но ни моех дъ гу сфана от виднаш. Въртех съ у кревато като обран иврейн, чисаф съ тук-таме (дека мъ чешише и дека не). Мъ кат ми не пумогнъ, станаф. Отидоф у колидоръ и съ изпъчиф пред големото углидалу. Глядам съ и съ чуда кво ми имъ. Дъ съм погрознел, ни съм. Язе съм убаф мъж. Коги мина по улицъта, жините ми мяткат идни тъкива зъркели, чак мъ настръхват между ногити. Кво дъ ви каа, абе убавец. Мъ женен. И жинатъ Стойнъ знайе, щото съм аресван и мъ държи сирьозно. А забегнал у кривото, а с големио тиган у тиквъта. Оффф, утплеснъф са. Нящо мъ кара понекогъ дъ съм много отплеснът и бъбриф. Мислим си, дека мое дъ си отвора една кантора. Дъ идвът ора при мени и язе дъ им давъм акъл. Щото много мъ бивъ. Брех, макя му, това ще дъ йе. Наумнел съм. Досеги бех само убаф, сеги ша съм и умен. Ейй, ша съ гордей Стойна с мени.
Мъ, верно че ми и личи. Глей как ми йе настръфналъ косатъ. Гачи съм пипал тока. Бараф го язе нощес, ей... Онождаф Стойна. А ...