Nov 22, 2022, 10:31 AM  

Красивият нов свят

504 3 10
2 min reading

/Светът на бъдещето/

И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове  - преплувахте под водата необходимото разстояние, изкатерихте Защитната канара в пещерата, прекосихте Ждрелото на скорпионите, че дори успяхте да изнесете няколко трупа на скъсаните ви съученици. За което вождът ще ви благодари отделно – все пак, не толкова често успяваме да се сдобием с материал за наторяване на специалните площи за растения. Ще ви кажа нещо похвално – такъв урожай от биоматериали имахме преди много луни, когато поканихме на пир съседното племе оцелели и успешно ги изклахме…

Сега сте пред последния изпит. Знаете – основната цел на цивилизацията ни е оцеляването. Прави каквото щеш – но оцелей! Това е девизът на племето…

А в основата на оцеляването са два фактора – бягането и яденето. С бягането се справихте, да видим храненето. И най-вече възможността да превръщата околната среда в база за опазване и развитие на организма.

И ето задачите. Слушайте внимателно, защото не само няма да повтарям условията, а може и случайно да пропусна някое. Преодоляването на който проблем е част от решението…

Първа група ще приготви предястие от опашка и щипци на скорпион, с гарнитура салата от растение-мухоловка. Разбира се, подправките са свободен избор. Единствена насока – внимавайте с дървените гъби, които са абсолютни двойници на хищната отровоядка. А, и помнете, че в естественото си развитие скорпионите… Я, тук кожата от бившия жрец Нурулунгу е замацана, та няма как да ви предупредя…

Втора група ще приготви основно ястие от вратни пържоли на шарен крокодил. Честно ви напомням – от трите шии на крокодила само средната е ядивна, но честно ви и предупреждавам, че взехме врата от склада без факла, така че… Каквото ви се е паднало… Но в замяна на това ви помагам – ще намерите истински зелени дрънкококоси в Малката пещера, точно зад гнездото на заселващите оси. Разбира се, ще внимавате, имайки придвид, че осите са с тънък слух – сещате се как онзи ден накацаха бившия певец на племето и го заселиха с личинки, които с апетит го изхрускаха до втора закуска…

Третата група ще направи десерт – крем пита от дървеници със сок от хищния баобаб. Напомням, че дървениците са много приятни за ядене, но само половите им органи. Така че ще се наложи да се преборите с по-дребните от тях – не посягайте на по-високите от ръста ви, сетне да откриете яйцеполагалото, с нежни ласки да го примамите – тук младежите ще са с предимство, знаете, че дървениците са основно гейове. Но… Пазете се да не попаднете на женска, която от ревност да ви схруска за отмъщение заради отхвърлянето от мъжкар…

Скъпи ученици! Искам да ви изкажа похвалите и благодарностите си, тъй като не съм сигурен с колко от вас ще се видим после. И благодарностите към тези, които ще отсъстват от празничния пир, но ще са наблизо – в пещерата за събиране на биоотпадъците за наторяване. А най-смелият от вас ще е център на пира – шпигован с духоловки и майски бръмбари, с блестяща и хрускава кожичка…

Напред!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Красивият нов свят" - дано не е чак толкова "красив"
  • Благодаря, Елке!
  • Напред към биоотпадаците за наторяване! Бр-р-р!
  • И "нежните убийци", зависимостите, са приятни. И колко народ сам се убива, търсейки адреналина в разни екстремални изживявания?
    Май човекът е единственото животно, което само си търси смъртта в удоволствия.
  • Много чета, гледам и слушам... В скоро време няма да е фантастика. И не е излишно плашещо, предупреждаващо е.

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...