Кратка сбъркана приказка
КРАТКА СБЪРКАНА ПРИКАЗКА
(Не се препоръчва на хора с вродена недостатъчност на чувство за хумор)
- Кралят е мъртъв. Да живее кралят! - извикали в един глас тримата поети-муш-китари без китари, но с пики.
- Да живее кралицата! - извикал Дърта'Ням. И той бил поет без китара, но с мушкато.
Тогава се появил новият крал. Бил диби-дюс гол.
- Кралят е гол! - извикал гневно Дърта'Ням.
- Гол, но красив! - извикали муш-китарите без китари, но с пики.
И се нахвърлили едни срещу друг. Започнала поредната стогодишна междусъюзническа война, известна сред гросмайсторите под названието «Всички срещу един, един срещу всички».
Кралят наблюдавал битката. А кралицата наблюдавала като красива граблива птица голия, но красив крал, докато почувствала вътрешна и външна потребност и тя да се съблече гола.
- Кралицата е гола! - извикал изненадан Дърта'Ням.
- Гола, но красива! - извикали поетите муш-китари без китари.
Тогава кралят загубил интерес към войната и започнал да гледа кралицата. Докато с очи постигнали съгласие и отишли да консумират съюза си. Влезли в покоите си, всеки включил своето ПиСи и се хванал за мишката.
И в сто години самота яли, пели и се били с пиките и мишките. И аз бях там. И аз ядох, пих и ме биха. "Ама пак отивам", както казала малката катеричка на голямата.
Изневиделица тогава обаче се появи форумният пер Перон-син и каза:
- - Ти нищо не разбираш от шах и от астрономия. Луната винаги е била само една, а Звездите - безброй. Затова ти връчвам Златното жълъдче за най-тънка приказка.
ПП
Ако пак сбърках астрономията, извинете ме, но аз не съм поет, защото китарата ми я изгризаха термитите. Само се разхождам насам-натам и си измислям разни ситуации, за да не скучая, докато чакам Ян Бибиян да слезе от Луната. И това е самата истина!
© Венчо All rights reserved.
Удоволствие бе да прочета...Човек има нужда от малко разнообразие!Благодаря за подарената усмивка!
