Кратки размисли
Писането разтоварва. Това е всичко. Няма нищо повече. Това е геният и съдбата на пишещия. Най-красивите и задълбочени творби са едно стоварване на твърде тежкия свят върху белия лист. Сториш ли го веднъж, не можеш да избягаш. Някои го наричат графомания. Ако е така, светът е пълен с графомани - сега и в миналото. Дай Боже, и в бъдещето. Леонардо, Шекспир, Вазов, Коелю... Геният на творците е в тяхната слабост. Неспособността да понесеш всичко, което проектира светът върху твърде чувствителната ти природа се превръща в изхвърляне на излишната тежест навън. По един начин или друг. Няма друго обяснение.
За никого не е тайна, че писането е интуитивно, идва отвътре и не подлежи на размисъл. Там е красотата и там е истината. Намесят ли се разумът и логиката, творбата се превръща в лозунг, опит за нравоучение или друг вид чист човешка слабост. Някои го наричат графомания. И тук са повече от прави.
Истината е, че пишещият човек е слаб. Ако иска да бъде силен, той ще спре да е творец. Ще се превърне в творба.
Творбата може да е силна, ясна и завършена. Творецът никога не е. Може би само онзи с главното "Т" е. Може би. Но за хората това е непостижимо. Или си творец, или си едба готова, ясна, завършена творба. Това е всичко.
© Нико Ников All rights reserved.
така си е