Восъкът от забравената свещ се стичаше по ръба на масата. Навън бушуваше буря. Светкавици осветяваха черното нощно небе, а гръботевици раздираха спокойния шум от ромоленето на дъжда по прозореца. Момчето стоеше неподвижно, а студеният му, изпълнен с омраза поглед, бе втренчен някъде в пространството пред него. Навън присветна светкавица и в ръката му проблясна някакъв предмет – стоманен и остър. Той седеше на пода, облегнат на голата сива стена, по която като призраци пробягваха светлини и сенки от улицата. Чу се оглушителен гръм, който извади момчето от неговия транс. Той примигна няколко пъти и погледна към масата. Там стоеше догарящата свещ, а до нея имаше лист хартия с написано на ръка стихотворение и една доста изкусно нарисувана роза. Но тя не бе цяла – листът беше обгорен в долния си край. Момчето стана бавно и се приближи до масата. Без да обръща внимание на разтопения восък по пода, той взе листа и се приближи до прозореца. В този момент свещта изгасна напълно и единствено жъл ...