- Събуди се, моля те, отвори очи ...
Той стоеше вече цял ден до леглото й. Протегна ръката си и треперейки хвана нейната. Безжизнена някак, отпусната, не както обикновено. Така му се стори тялото й, но той я стисна по-силно и отново я подкани:
- Събуди се, хайде де! Защо не ставаш?
Очите му бяха изпълнени със страх. В тях се четеше ужаса, който минаваше през мислите му. Почти можеше да се каже, че има сълзи в красивите му, зелени очи, но той ги криеше умело. След толкова години беше се научил да не плаче, защото знаеше, че това я разстройва. А той не искаше тя да е тъжна. Бръчките по челото му станаха някак по-дълбоки от обикновено. Бръчките, които времето чертаеше по лицето му, което сега изглеждаше по-загрижено и притеснено. Вече повече от 50 години бяха заедно, а не се бяха разделяли за повече от няколко часа. Всяка сутрин той я събуждаше, правеше по чаша кафе и двамата заедно посрещаха новия ден. Днес тя не се събуди и това преобърна цялото му същество, изплаши го до крайност. От д ...