Четвърта част

1.    Мария Хосе

 –Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
 –:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
 –Купувам я. Блузката също. И това .. .
 –Време беше за промяна-уточни Емилио .-Колко време мина, а не сте направили нищо, за да промените външния си вид! Гражданки трябва да станете! Жената зад щанда трябва да е красива! От тук ще отидем да оправим косите .
 Емилио беше възвърнал желанието си за живот, откакто двете момичета живееха при него. Толкова се привърза към тях, че ако те в един момент поискаха да се изнесат, едва ли щеше да преживее. Мислеше си, че един ден ще ги харесат момчета, ще създадат семейства и ще отлетят, все едно, че не са долитали. За сега „хоризонтът“ беше чист, в противен случай той щеше пръв да научи, толкова по детски наивни бяха и двете .
 –Купихме дрехи, сега да оправим косите. Имам идея: ще ви водя на театър и не искам да се чувствувате неудобно от красивите дами около вас .
 Той посочи фризьорския салон отсреща:
 –Ето там! Аз ще чакам в градинката .Може и на мен да ми излезе късметът, знае ли човек?
 Когато Мария Хосе и Сузана се изправиха отново пред него, вестникът, който четеше,  падна от ръцете му:
–Невероятно изглеждате! Наистина! Каква промяна само! Вече не приличате по нищо на онези ущипани момичета, които се качиха на влак без път и посока!


Мария Хосе стана по-рано тази сутрин. Облече един тоалет, не се хареса с него, смени го с друг. Дълго, дълго се въртя пред огледалото. Накрая си намигна, хареса се и сама си направи реклама:
 –Ами, много съм си хубавка! Който не ме харесва, няма вкус!
 Метна новата чанта през рамо .Сложи обувки с висок ток. Завъртя се още веднъж пред огледалото, погледна часовника си и на бегом се изнесе навън .
 Не отвори веднага магазина. Пооправи щанда, позабърса праха по огледалото, което беше на отсрещната стена. Тя винаги можеше да си хвърля по един поглед, преминавайки от единия край до другия, когато обслужваше клиентите. Хвърли последен поглед на тестерите, дали са подредени под конец и като се увери, че всичко е точно, се обърна да посрещне първия клиент, влязъл в магазина .
 –О-о-о! Добро утро! Ау, каква промяна! Не е з вярване!-усмихваше се насреща ѝ същия оня досадник, който купи най –скъпия парфюм преди време .
 Тя поздрави и наум се закани нито да му предлага, нито да му налага мнението си .
 –Знаете ли какво стана с Вашия парфюм?-продължи ухилен той-Всички момичета ми се лепяха като мухи на мед! Затова съм тук. Рано, за да няма други клиенти. Приятно съм изненадан! Та Вие сте и красива, и елегантна!
 Мария Хосе почувствува топлина по бузите си и беше сигурна, че се е изчервила. Bинаги така ѝ се случваше, когато я ласкаеха. Засегна се за това, че ако сега е красива, то и преди също е била или обратно .
 –Ще пазарувам . Нещо ново да ми предложите за мухите?
 Сравнението я накара да се усмихне, но бързо се окопити и реагира:
 –Вижте! Тестерите са за това! Ето, тук всичко е изложено, за да могат клиентите сами да пробват и да изявят предпочитанията си. Така, че .. .
 –Сетих се нещо! Знам от къде Ви познавам! Най-после открих Америка! От парка! Нe си ли спомняте?
 –Не! Категорична съм, защото не ходя по парковете!
 В магазина влязоха клиенти. Тя остави младежа и обслужи един от тях.След това се насочи отново към него, но той категорично даде ред и на другите.
 Останаха отново той и тя. Беше наредил пред себе си три от най-скъпите парфюми. Мария хосе зяпна от учудване, защото знаеше цената им.
 –Искам да Ви кажа, че тези са от най-скъпите. Вижте!
 Приближи се до  него да покаже етикета и той докосна ръката ѝ. Тя пламна, а младежът се направи, че нищо не се случило и отсече:
 –Тогава и трите са мои! Купувам ги. Между другото, не желаете ли да знаете името ми? Защото аз изгарям от любопитство да науча Вашето.
 Мария Хосе се замисли за миг и каза името си.
 –Аз пък съм Фелипе. Много ми беше приятно! Значи, ще те наричам Мари и отново ще се видим!
 Той плати  и излезе.

На вечеря Мария Хосе говореше повече от обикновено и Емилио я поглеждаше учудено.
 –Ако знаете какво ми се случва напоследък! Идва един луд и купува от най-скъпите парфюми. Днес взе три наведнъж!
 –Момиче! Да не би този клиент да те е харесал, а?Добре ли изглежда? Я ни разкажи! Слушаме те, дори целите сме в слух! Нали, Сузана?
 –Ами, харесал ме е! Досадник! Смята, че само с него трябва да се занимавам! Първоизлезе с оня номер:„ От къде ви познавам? Мога ли да Ви наричам Мари?“ Дори не погледна сметката!ако дойде още веднъж, ще го отрежа! Магазинът не е пазар, да си бъбрем.
 –Чакай, чакай! Нали каза, че е платил три скъпи парфюма!-застъпи се за момчето Емилио.
 Мария Хосе не искаше да признае нито пред тях, нито пред себе си, че Фелипе малко по малко печелеше симпатиите ѝ. Ядосваше се, че ще ѝ липсва известно време, защото тези три парфюма щяха да му стигнат за цяла година. Можеше да ги купи един по един, а не наведнъж! Тайничко се надяваше да ги употреби по-бързо, нищо, че мухите щяха да му се лепят!

2.    Д-р Хавиер Раес

Д-р Раес приготвяше ръчния си багаж с чувство за вина, че оставя родителите си за известно време сами. Щяха да му липсват разходките в парка и дългите разговори с баща му, техните тайни във връзка с общите им фантазии. В работата си се усъвършенствуваше с всеки изминал ден. Това личеше от консултациите му след всяка негова операция. Ето, сега-на специализация, а от там нататък...Той тайничко се надяваше, че един ден медицината ще напредне и тогава той лично ще успее да върне зрението на баща си. Нали затова завърши тази специалност!
 Махна с ръка и отпъди мислите, които го бяха налегнали от няколко дни, от както знаеше за пътуването. Заминаваше за Барселона. Вече се беше сбогувал с родителите си. Щеше да пътува с влак, обичаше шума на релсите и бързото преминаване от гара до кара.
 В купето до прозореца дремеше момиче. В ръцете си държеше книга, о се беше унесла над нея. Д-р Раес бегло  погледна към другия спътник. Мъжът разлистваше вестник, като гледаше само едрите заглавия, или търсеше нещо по страниците, защото бързо прескачаше от лист на лист.
 Момичето се стресна и стисна здраво книгата, сякаш се страхуваше някой да не я измъкне от ръцете ѝ. То виновно се усмихна на новия си спътник, а мъжът сгъна вестника и го остави на мястото до себе си.
 Момичето първо поведе разговор. Започна с времето и вметна, че поводът ѝ да пътува е специализация, свързана с работата ѝ.
 – И аз отивам на същото и, какво съвпадение-на същото място!-усмихна се той.
 Разговорът се прехвърли на други теми и пътуването стана приятно.Инна, така се казваше момичето, държеше думата и направи добро впечатление на д-р Хавиер. Скоро разговорът се „стесни“ и остана само между двамата.
 Докторът беше толкова погълнат от кариерата и семейството си, че мислеше много малко за запознанства и момичета. Е, имаше едно леко увлечение, но то приключи бързо, заместено от ослепяването на баща му. Инна се държеше свободно и явно ѝ сечеше пипето,както се изразяваше баща му.
 Пътуването завърши с размяна на визитки и обещания за нови срещи.

 Д-р Раес уплътняваше свободното си време с разходки из улиците на Барселона.Първите няколко следобеда той съзерцаваше с часове детската площадка срещу прозореца в хотела му. Необезпокоявани от никого, малчуганите спокойно си играеха в пясъка. От наблюденията си той установи, че момиченцата много умело ръководят момченцата, а за себе си  мислеше:„У нас е същото. Майка ми винаги налага нейното мнение, а ние не можем да ѝ противоречим...“
 Звънеше на родителите си всеки ден, дори по два пъти,но повечето време трябваше да обяснява на майка си дали е ял, дали е спал и още ред такива глупости.
 Омръзна  у да стои на едно място, а пък не му беше вече интересно да се мотае сам по улиците. Ако беше тук баща му, щяха да се разхождат в парка и времето щеше да минава бързо, а не както сега. Затвори очи и си представи как мечтите му един ден се превръщат в реалност. Ще има собствен кабинет, ще се усъвършенствува в професията си...
 Телефонът звънна. Нямаше и половин час, откакто се беше чул с майка си, но сигурно беше забравила да гопита нещо.
 Звънът престана преди да успее да отговори. Погледна номера и видя, че го е търсила Инна. Набра я и тя веднага отговори. Радостта им беше взаимна.
  –Сърдита съм ти! Забравил си ме,нали? Много мислех дали да ти се обадя. Как си?
 –Скучая! А ти? Как е при теб?
 –Същото. Искаш ли да се видим? Да хапнем някъде.
 Д-р Раес я видя от далече. Беше отишъл на срещата по-рано,за да не я кара да го чака. Тя вървеше, метнала небрежно чантичка през рамо. Дългите ѝ коси се разстилаха по голите ѝ рамене. Инна се оглеждаше във всяка стъклена витрина и той видя в нея кокетка със самочувствие, което наистина имаше покритие.
 Разказа ѝ за семейството си. Сподели за участта, която сполетя баща му, но тя като че ли пропусна това край ушите си и не прояви никакъв интерес. След това тя взе думата. Каза му, че е наполовина  испанка и че майка ѝ е рускиня. Д-р Раес попиваше всяка нейна дума. Впечатляваше се от всеки неин жест. Мина му през ума, че познава няколко рускини от института и те всички бяха красиви. Инна не правеше изключение. Нещо разбуди сетивата му, когато я придружи до хотела  и вече имаше план за следващия следобед.
 Тя дълго се въртя в леглото и си припомняше разговора с доктора.„Значи, говори за клиника...Негова! Симпатяга! Добра партия е това момче! Но трябва здрава ръка да задвижи нещата! Личи си, че лапна въдицата! Ще видим! То ще си покаже!