Криминален сценарий

Действие 5

Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;

Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;

Полицаят:

Здравейте! Предполагам няма други пострадали! (оглежда се) Ако е така, предстои всеки от вас да бъде разпитан. Ще е добре да се качим горе и да свършим тази работа седнали, вместо докато се разхождаме по улицата. Нека никой не излиза оттук. След малко ще приберем трупа и ще влезем в доколкото разбрах все още отвореният апартамент, за да бъдете разпитани поединично! Имайте търпение и не създавайте проблеми!

(След половин час всички са горе в стаята на Емануеле и биват извиквани един по един в съседната стая, за да бъдат разпитани. Първи е Калин. )

(Калин излиза от стаята на Емануеле. )

Бащата на Емануеле:

Добре, трябва да разберем всичко! Емануеле, кажи как се случи!

Емануеле:

Добре тогава! Марти беше споменал, че има да ми казва нещо.

Бащата на Емануеле:

По телефона?

Емануеле:

Да. Затова, когато позвъни, веднага го пуснах да влезе и зачаках на вратата тук горе. Тогава не забелязах, но сега като се замисля, чух странен звук веднага след захлопването на входната врата. Впрочем по-късно не съм чул отваряне на врата. После чух бавни стъпки по стълбите и изведнъж те спряха. Помислих си да сляза надолу да го посрещна. Когато бях на площадката между втория и третия етаж, отново някой звънеше долу. По звъна познах, че е Калин. Качих се отново и го пуснах да влезе. След секунди го чух да казва, че има някакъв проблем и трябва да сляза долу. Затичах се. На площадката между първи и втори етаж видях кръв. Прозорецът беше отворен и на перваза му също имаше. Слязох до долу, следвайки капките и тогава разбрах какво е станало. Калин провери пулса му и каза, че няма надежда. Останалото го знаете.

Майката на Емануеле: (с известна неувереност)

Значи някой е убил Марти и после е излязъл през прозореца между първия и втория етаж?

Майката на Данчо:

Точно така! И знам кой беше!

Данчо:

Кой?

Майката на Данчо:

Беше Калин!

(В това време влиза Калин. )

Полицаят: (като само си подава главата на открехната врата)

Нека при мен дойде Емануеле!

(Емануеле излиза от стаята.)

Калин: (към Майката на Данчо)

Какво съм направил?

Майката на Данчо:

Слушайте как стана: Говорех с Майката на Емчо, когато видях Мартин да идва! Помахах му!

Майката на Емануеле:

Да, тя наистина помаха на някого!

Майката на Данчо:

Не видях много добре как влиза. После, когато вече привършвах разговора си, вниманието ми беше привлечено от някой излизащ през прозореца над входната врата. Той скочи долу и аз побързах да го заговоря. Тръгнах към входната врата и видях Калин.

Калин: (със силно повишен тон)

Това са глупости! Вие сте проклета жена, която манипулира децата си! Не ви уважавам никак и не смятам, че сте постигнала нещо смислено в живота си. Нека врите…

Данчо: (на висок глас)

Я не обиждай майка ми!

Бащата на Емануеле:

Да не се отклоняваме от темата. Продължете!

Майката на Емануеле:

Съвсем ясно го попитах какво прави и той ми отговори, че се чувства добре. Пренебрегнах случилото се и му казах, че Данчо ще дойде малко по-късно. Той каза, че същото важи и за Мартин!

(Емануеле влиза в стаята. )

Полицаят: (провиква се)

Майката на Данчо!

(Майката на Данчо излиза от стаята. )

Майката на Емануеле:

Всичко ли е наред, Емануеле? Какво им каза?

Емануеле:

Каквото и на вас! Тук какво стана?

Калин:

Майката на Данчо каза, че малко след като Мартин е влязъл, съм излязъл през прозореца над входната врата! Казах й, че не е вярно!

Данчо:

Да не мислиш, че майка ми ще лъже?

Бащата на Емануеле: (игнорира Данчо)

Добре, кажи ми как стана!

Калин:

Излязох си от вкъщи, минах покрай дома на Данчо. Стигнах до блока на Емануеле и видях Майката на Данчо пред офиса. Мисля, че говореше с Майката на Емануеле вътре. Тръгнах към вратата да позвъня. Тогава тя ме заговори. Не обичам да говоря с нея. Ужасен човек!

(Данчо гледа гневно и попада на усмирителния поглед на Бащата на Емануеле. )

Калин:

Попита ме как съм и аз ù отговорих. После както винаги се започна разговор за Данчо. Казах ù, че днес ще се видим всичките. Приключих разговора и позвъних. Чух нужния сигнал, за да вляза. Вратата обаче не можеше да се отвори, защото от другата страна я подпираше трупът на Мартин. След малко слезе и Емануеле. Проверихме пулса на Мартин и отидохме до офиса при Майката на Емануеле.

Бащата на Емануеле:

Да си забелязал нещо странно?

Калин:

Искам да кажа, че Мартин идва по пряка перпендикулярна на моята улица. Предполагам е пресякъл улицата много бързо и затова не съм го видял пред мен.

(Майката на Данчо влиза в стаята. Полицаят извиква Майката на Емануеле и тя също излиза. )

Калин: (към Майката на Данчо)

Защо ме нарочихте?

Майката на Данчо:

Казах истината!

Емануеле: (към Калин)

Така значи. Причакал си Мартин зад вратата. Влязъл е и си му прерязал гърлото в гръб.

Данчо:

Значи е прерязан врат!

Емануеле:

Точно така! (отново към Калин) После си се качил нагоре, излязъл си през прозореца, скочил си пред врата и си говорил с Майката на Данчо.

Калин:

Казах вече, че не е така!

Данчо:

Как е било тогава? Виж, че си с окървавени ръце – обяснение имаш ли?

Калин: (към Данчо)

Майката ти е водела разговор и затова не ме е видяла, когато идвам по улицата. Видяла е само някой да излиза през прозореца. После той е изчезнал някак си. Не знам как! Накрая тя е решила, че аз съм излязъл през прозореца. Кръвта е, защото проверявах дали Мартин е жив.

Емануеле:

Не, че имам нещо против, но помня как вчера си говорехме как веднъж беше влязъл през прозореца. Ако си бил ти, идеята ти е била ясна. Също така помня, че снощи с Марти си тръгнахте едновременно. Вероятно си го изпратил…

Калин:

Точно така беше. Оставих го на спирката на рейса, но бях забравил, че тази седмица не минава. Обадих му се след четиридесет минути и той ми обясни, че е хванал трамвая! Спомена, че имал да ми казва нещо и после разговора приключи!

Бащата на Емануеле: (на висок тон)

Наистина ли? Защо не каза по-рано?

Емануеле:

Полицаят ме попита и аз му казах – после съм забравил!

Калин:

Аз също не си спестих нищо пред полицая.

(Майката на Емануеле влиза в стаята. )

Полицаят:

Следващ е Бащата на Емануеле!

Бащата на Емануеле:

Почакайте! Знам какво е станало! Влезте в стаята и ще обясня на всички!

Калин:

Аз също бих могъл да предположа как се е случило! (гледа към Майката на Данчо)

Полицаят: (влиза в стаята)

Добре, нека го чуя от Бащата на Емануеле!

Бащата на Емануеле:

Добре! Ще ви разкажа как мислих и накрая ще разберете защо предполагам така!

Още от самото начало, убиецът има късмет…

Край на сценария