Критика

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертвите, които трябва да дадеш, за борбата с живота. Не се замисляш, защото живееш в своя измислен свят. Мама и татко се грижат за теб, никога не те оставят на "произвола на съдбата", света преобръщат, за да получиштова, което искаш. Но замисляш ли се, че ти всъщност не получаваш абсолютно нищо. Какво като имаш пари? Какво като имаш приятели? Какво от това, след като не е истинско? Това е една измама, една голяма временна лъжа. Осъзнай се! Огледай се около себе си и виж, че в действителност щастието се печели, не се получава наготово. Парите не могат да ти осигурят "истинската любов", за която си мечтаеш. Но защо мечтаеш? Нима това е достатъчно?! Защо стоиш и чакаш? Имаш средствата да постигнеш всичко в жвота си, имаш възможностите и необходимите качества, а просто седиш и чакаш нещата да се случат от самосебе си. Та това е невъзможно! Върни се на земята и погледни някой обикновен човек в очите. Ще видиш, че сбъдването на мечтите изисква движение, смелост, безстрашие, непоколебимост. Но имаш ли ти тези качества?Имаш ли точно тези? А дори и да ги имаш, ще си позволиш ли да ги използваш. Или ще оставиш, от страх и от мързел, нещата такива каквито са? Тогава нещастието ще те застигне. Но, естествено, ще обвиняваш другите, а не себе си. Винаги така става. Не си единствената. Няма и да си. Тази закономерност се повтаря във Вселената от непонятно за нас време. Мечтите и Релността. Тези два така противоположни живота вътре в нас. Много си струва да ги прибижиш един до друг. Но никога не би могла. Страх те е! Обвиняваш околните. Престани! Вбесяваш ме! Омръзна ми да се самосъжаляваш. Не искам повече да те слушам. От егоизъм и нарцисизъм не допусна любовта до себе си, от страх загуби и всичко останало...
Да те чукат и да си ходиш...губиш. Вече загуби и себе си. Върви в Инфинити да търсиш любовна смучка.