Ето, пак засловообразувах. Страдам си аз хронично от това недоизучено заболяване. Думите ми все се сливат в едни немски конфигурации, ама аз си знам защо е така. Немският е едничкият език, който засядах да уча 4 (словом: четири) пъти, и все се намираше многоуважителна, непреодолима причина да не продължа.
Обаче ето какъв изнудителен характер доби ситуацията в един слънцегреен ден. Шпацирвам си през парка на път за интервю за работа в една, забележете, немска фирма, с офис досами изхода на градината. И си рецитирам наум речта под съпровода на подходящи жестофизиомимики. Трябваше им експерт с английски, така че спокойствах. Многознаково, обаче, същата сутрин, миг преди да се събудя, водих ожесточен спор с незнамкогоси, излагайки всичките си заипротив не на какъв да е, а на немски език. Крачейки към целта, опитах с мощно умонапъване да възстановя лингвистичните детайли от съня. Това поразклати ясисвиркавото ми настроение и фасадата ми моменталически се петноса. Шайзе! Трябваше тутакси да ...