Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част)

                            роман на ужасите


  Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитието на тази ценна личност.
  Най-хубавото за Крофщайн бе личната свобода, дадена му от живущите в манастира. Те едновременно му поднасяха всичко, което поискаше, но от другата страна го даряваха с голямо, обширно собствено пространство.
  И все пак силата бе в него. Тоя я усещаше като своя даденост, като неделима съставка от същността му. Чувстваше че е част от нещо голямо, нещо велико, нещо неземно. Вече напълно съзнаваше мисията си, знаеше защо всички в това място се отнасят по този начин с него. Усещаше, че е неразривно свързан със... сатаната!
  Той ще направи нещо велико! Това прозрение не се появи неочаквано, а сякаш беше в него, сякаш бе заложено в организма му. Той ще промени света към друга насока, ще създаде други, много по-различни закони, ще промени картината на доброто и злото.
  Искаше да унищожи родителите си, приятелите си, или всички които го учеха че посоката на "доброто" е правилната. Искаше да си отмъсти за грешната идеология, която тези хора се опитваха да създадат в него. И въпреки че те виждаха необикновените му способности, въпреки че съзнаваха уродливата му природа, нито за миг не се опитаха да го отклонят от "праведния" път - там където въпреки уникалните му интелектуални възможности, бе отритнат, чужд, чудовище....
  И тогава той попадна в ръцете на "Орденът на ренесансовите сатанисти"!! В ръцете на хората, които го отведоха от мрака, които го поведоха към вярната пътека!!

  Трябваше да отмъсти за всичко! Отмъщението е едно велико дело, една правилната постъпка. В света на доброто отмъщението е унизително: "Ако те ударят по едната буза, обърни и другата" или пък "Отвръщай на лошото с добро" - бяха част от правилата на християните. И какво се постига, когато отвърнеш на лошото с хубаво? Единствено и само унижения, наслагване на все повече и повече отрицателна енергия. Затова отмъщението трябва да бъде брутално, безскрупулно! "Ако някой ти извади едното око, извади му и двете", "Унищожи всички, преди те да са те унищожили, за да си последен" са истинските закони на природата! Защото в този свят всичко е борба за оцеляване - по-силните преследват, а по-слабите бягат! Тук няма доброта - тя е отхвърлена още при самото раждане на индивида.

  Църковните закони чрез името на Бог непрекъснато насаждат тази доброта в разумът на хората. С нея обаче самите хора стават податливи, слаби, все по-неподготвени да се противопоставят на земните катаклизми. "Злото", начело със сатаната, всъщност е понятие, измислено от "Божиите служители" и което би трябвало да противоположния полюс на тази доброта. Подражателите на сатаната безропотно се бяха съгласили с него. А в действителност "злото" е символ на природата, на същността на света, на борбата! Слабите ТРЯБВА да бъдат унищожавани, за да се възцарят СИЛНИТЕ!! И силните ТРЯБВА да стават още по-силни! Чрез смъртта душите се отървават от хилавите си телесни обвивки, за да търсят по-здрави такива в другия си живот! А чрез възкресяването душата вече е почерпила енергията от другия свят, и тя дава много по-голяма сила на съживеното тяло!

  Мъртвият и живият свят трябва да се обединят! Еволюцията и развитието трябва да напредват! Тайните на живота и на смъртта трябва да излязат наяве! Защото душите са ВЕЧНИ!!!!



                                            
   Бруксурд

  Манастирът бе напълно готов на седми май 1918 година. Грамадни като мащаби кули се издигаха високо над дърветата, а между тях в огромна площ се ширеха здравите и дебели стени. Тази неземна обител бе истински шедьовър на архитектурата и строителството, там се простираше нов свят - светът на злото. Където властваха други принципи, други стремежи и закони, други правила! Скоро новият свят ще излезе отвъд територията на замъка и ще поведе човечеството към други хоризонти.

  Крофщайн Рудолф Стракър завърши Бруксурдската академия с отличен успех. Тази негова крачка бе съпроводена с нова, още по-голяма сбирка, на която присъстваха почти всички "ренесансови сатанисти" от различните краища. И Именно на тази сбирка всички се убедиха напълно в могъществото на Крофщайн.
  Докато всички присъстващи сатанисти изпълняваха великия ритуал по дипломирането на младият мъж и посрещането му като почетна личност в редиците на Ордена, се случи нещо неочаквано!
  Може би някаква неведома сила тласна Крофщайн към това действие. Защото той едва сега почувства истинската закрила от своя създател! Защото едва през този ден се убеди напълно в своя неземен произход! Защото от този ден той вече не беше Крофщайн Рудолф Стракър, а Крофщайн - пратеникът на сатаната!
  Когато излезе на огромният пиедестал и застана над всички поклонници на сатаната, той протегна ръце към небето и извика със силен глас:
   - О, великий сатана! О, всесилний вожде, дай ни знак, че си тук и че ни подкрепяш, че си с нас. Защото ние сме тук и следваме твоите правила, твоите принципи, твоите закони! Дай ни знак, владетелю и ние винаги ще сме с теб!
   В този миг някакво светило се появи на небето. То започна да увеличава размерите и силата си, докато накрая не заслепи слънцето, подаващо се плахо през облаците. Неизвестното светлинно тяло обля с мека бледа светлина "Сборището", сякаш го отдели от останалата част на света.
  Крофщайн продължаваше да протяга ръце към светлината. Изведнъж отгоре се появиха светкавици,  които удариха и обхванаха ръцете му. Но те не го изгориха а сякаш го изпълниха с невиждана енергия. Светкавиците изчезнаха така, както се бяха появили, но Крофщайн продължаваше да държи ръцете вдигнати, все едно не искаше да изпусне и частица от великата сила. След малко той отново се провикна:
   - От името на сатаната аз, Крофщайн, неговият пратеник, ви приветствам с добре дошли в новия свят. От този ден насетне ние, неговите последователи, ще имаме Силата. С тази сила ние ще успеем да се противопоставим на християнството, на Бог, на тези, които в момента държат света в здравите си лапи и блъскат човечеството към техните  грешни идеали. А вие всички знаете, че там смъртта е краят на съществуването, тъгата на всички, страха на всички. Според законите на Бог смъртта трябва да си остане неприкосновена!
В нашият свят НЯМА СМЪРТ! В нашия свят няма да има тъга, няма да има страх! Така че, братя мои, ние трябва да воюваме за името на сатаната! Ние трябва да вкараме правилните закони и да променим живота на планетата! Ние трябва да убедим всички хора, че именно тези правила са истинските, че нашата религия е вярната. Така че нека воюваме, братя мои! Нека победим поклонниците на Бог. Нека обединим живия и мъртвия свят! Нека войната започне... СЕГА!!!!!
  Силен екот от безбройните ръкопляскания на събралата се тълпа отекна в черните сгради на Сборището. На пиедестала около Крофщайн стояха Леополдо Азрина, Кристиян Циборг и Мистър Ордъм, но те не застанаха до него. Защото те вече се намираха под неговото йерархично ниво.

  Този ден постави началото на радикалните промени в Ордена на ренесансовите сатанисти. Този ден постави началото на друга идеология, на други принципи, на други стремежи, на други цели! Този ден постави началото на водача Крофщайн, на пратеника Крофщайн, на императора Крофщайн!  Този ден постави началото на ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО!!!!

 



                        II

  Град Озрис, на 10 километра от Бруксурд, юни 1818 година.

  Разочарована от лошото стечение на обстоятелствата, Густа заедно с двете си деца - Паула и Лот, гледаха с тъга грозния и небрежно издялан ковчег, в който лежеше мъртъв и обезобразен съпругът й Карл. Беше загинал при инцидент на пристанището - огромната кука, служеща за захващане на тежките товари, се бе откачила от придържащото я въже и бе падна точно върху главата на мъжа.
  Густа беше отчаяна. Семейството беше бедно - от тях единствено Карл работеше и то само когато пристигаше кораб. Густа беше неподвижна с левия как и лявата ръка и нямаше никакъв шанс да я вземат на работа. Двете й деца щяха да бъдат обречени.
  Съседи и роднини я подкрепяха, говореха й, убеждаваха я, че мъката ще отмине и ще дойдат по-добри дни. Но жената беше безутешна.

  Най- неочаквано в малкото помещение влязоха трима души, облечени в черни плащове, главите им бяха покрити с качулки и лицата едва се забелязваха. Те бавно се приближиха до Густа, като единият от тях й прошепна на ухото:
   - Може ли да поговорим насаме?
  Жената бе почти убедена, че тези са поредните търговци, които щяха да й предложат услуги относно изкопаване на гроб или купуване на по-евтин парцел в гробището, но за момента не й беше до разправии. Затова покорно отиде в другия край на стаята и зачака тримата непознати да дойдат при нея.

   - Можем да съживим съпруга Ви! - започна единият от тях. Густа го погледна обнадеждено, макар и да знаеше, че това странно предложение няма да е по-различно от празни приказки.
   - Как? - попита тя.
   - Ние сме "ренесансови сатанисти" и можем чрез ритуали да накараме мъртъв човек да оживее.
  При споменаването на израза "ренесансови сатанисти", Густа потръпна, сякаш бе прободена с остър предмет. Тъкмо когато се готвеше да се отдалечи от тримата, единият сложи ръка върху рамото й и заговори тихо:
   - Спокойно, ние вече не сме опасни. Нашите цели са да помагаме на хората, най-вече на тези, които са изгубили близките си.
   - Но вие... сте "сатанисти"!
   - Ние ще слеем двата свята! - намеси се друг - И няма да има смърт, тъга, печал, всички ще живеят вечно.
   - Не зная....
   - Искаш ли да съживим Карл или не? Ако не желаеш, ще си тръгнем.
   - Ами... да.
   - Значи искаш.
   - Да... а той... - тя искаше да зададе още един въпрос, но навярно не намери сили.
   - Няма да има промяна в него. Ще си остане този, когото познаваш - каза единият от сатанистите.
   - Може да мине време, докато се възстановят главата и тялото му, но и това ще стане - добави другият.
   - В такъв случай... нека да го направим - очите на жената бяха пълни с надежда.  
 
  Тримата отидоха до ковчега. Единият от тях докосна мъртвия по главата, другият отиде към краката му, а третият вдигна ръце нагоре и извиси глас всред замаяните погледи на присъстващите:
   - Гдег, бдаб, хретес, хтуес. Фодул, уго, асуматх, агут. Усаг, бдеб, офталиган, гшег. Лукур, овадира, мусталеб, аго.....
  ... Мъртвият помръдна! Това го видяха всички! За миг настана тишина, след което сатанистът с вдигнатите ръце пак заговори:
   - Асуд, гдефон, бдаб, хтуес. Ставай Карл и бъди роб на "сатаната"...
  При произнасянето на думата "сатаната" Карл отново помръдна. В този момент един от съседите на Густа - Себастиян - се нахвърли върху говорещия.
   - Махнете се оттук, вие сте сатанисти! Густа, те са дяволи, преди два  дена се опитаха да унищожат семейство Уго...
  Няколко души хванаха Себастиян за ръцете, опитвайки се да предотвратят побоя.
   - Густа, не им позволявай да го направят! Нека Карл почива в мир! - крещеше побеснелият.
   - Густа - грубият басов глас на единия от сатанистите се изви над цялата суматоха - искаш ли мъжът ти да е завърне?
   - Да - плахо отвърна опечалената. Разяреният съсед млъкна изведнъж, сякаш внезапно бе онемял. 
   - Тогава нека продължим - и сатанистите отново заеха местата си около трупа.

   - Гдорт, агут, фригул, стахаб. Асуматх, вбещин, осег, птолу. Стани, Карл, и подай ръка на "сатаната". Нека "сатаната" бъде твоят господар, нека те насочва към светлината. Лукур, аруб, осамата, гшег - главата на Карл се надигна от ковчега, почернялата огромна рана на тила му зейна зловещо в полутъмното помещение. Ужасените присъстващи се вторачиха мълчаливо към ковчега.
   - ... Удул, стахаб, мустанеб, дирлиб. Нубур, ктелор, хтаг, вусур... - ръцете на мъртвия се надигнаха от брезентовото одеяло и се приплъзнаха по стената на ковчега.
   - ... Хтерес, удур, хтуес, гдег. Върни се, Карл, от света на мъртвите, слей се със света на живите.... -  Карл вдигна първо левия, после десния си крак, завъртя се и излезе от ковчега. Паула изпищя, а Лот се скри зад майка си и закри очи с роклята й.
  Възкръсналият мъртвец се оглеждаше с озадачен поглед, сякаш току що се бе събудил от дълбок сън. Бледата му ръка напипа раната, а устата му се разкриви в болезнена гримаса. Густа се приближи до него и го прегърна. Тялото му беше студено, лепкаво и отблъскващо.


   Раволи, Италия.
 
  Отец Бенито Вега - главният свещеник на Раволи - се разхождаше силно притеснен всред тъмните стени на катедралата. През последните три дена в градчето бяха станали дванадесет посегателства върху гробове. И въпреки засилената охрана напоследък, наложена от полицията и от тайните служби, оскверняванията продължаваха.
  Но Бенито бе притеснен от други обстоятелства, а именно - че гробовете не са поругани от външни хора, а от... САМИТЕ ПОГРЕБАНИ!!
  В цялостната си четиридесет годишна служба в името на Бог, той беше виждал всякакви посегателства върху гробове, но никои от тях не бяха толкова странни. Странни и нереални.
  Защото е повече от ясно, че няма как гроб да бъде изровен ОТВЪТРЕ НАВЪН!
  По капаците на ковчезите имаше огромни зеещи дупки, сякаш някой е удрял с огромна сила по тях. Отвътре - почернели полуразложени тела, лежащи върху земна кал, заели необичайни пози, обвити с черно вещество (навярно съсирена кръв) дрипи. И най-стряскащото от всичко - около изровените гробове нямаше купчини с пръст.

  Други факти, които бяха сметнати за маловажни, бавно изплуваха в съзнанието му. Голям брой животни бяха изчезнали през тези три нощи, намериха и няколко скелета на крави, коне, кучета, кози. Според разследващите (които всячески се опитваха да прикрият кошмарната истина), скелетите били на отдавна умрели и оглозгани от хищници животни. Според Бенито обаче това не беше вярно - кокалите не бяха сухи, а и по тях личаха следи от прясно месо.
 

  Отец Бенито Вега имаше ужасяващо предположение. Даже беше сигурен в него. Той се запъти към изхода на Божия храм, излезе през огромната стоманена врата и се озова на площада. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и нощта лека полека превземаше околността.
  Свещеникът погледна плахо към отдалечения хълм - на върха му, като грозни чудовища чернееха силуетите на мрачно здание.
  Това беше "сборище на ренесансовите сатанисти" - едно от убежищата на онзи проклет орден, който чрез всякакви магии, проклятия и дяволски ритуали се опитваше да пробие здравите устои на църквата.
  Дали вече бяха успели?
  Той извади от расото огромен ключ, пъхна го в ключалката и заключи църквата. След това бавно тръгна към паметника, намиращ се в другия край на площада.
  Тази нощ нямаше да спи!
  Застана мирно до паметника на  и зачака. Щеше да стои така цяла вечност. Поне докато не разбере причината за всичките тези нещастия. Гледаше ту към далечния хълм, където се простираше сборището на сатанистите, ту към близкия, в който се намираше гробището. Отец Бенито Вега беше силно обезпокоен!
  Чакаше...
  Може би нямаше да се случи нищо. Вече минаваше полунощ, а селото изглеждаше спокойно. Поне засега.
  Очите на свещеника вече се затваряха, сънят постепенно се промъкваше в главата му, той седна до паметника и отпусна глава върху него.

  Точно когато очите му се затваряха за дрямка, очите му фокусираха движение! Като в плен на някакъв силен стрес, той се събуди рязко и погледна в онази посока... и остана сразен от гледката! Зад църквата, в хълма, където беше гробището, някакви СЪЩЕСТВА се движеха! Бенито Вега съсредоточи поглед и остана поразен от видяното - съществата ИЗЛИЗАХА от гробовете и се спускаха надолу, към първите къщи на Раволи!
  Изникналата из между всевъзможните ужасяващи мисли идея, че прииждащите са обикновени осквернители, му се струваше все по-неправдоподобна. Защото на слабата лунна светлина той съзряваше отчетливо, че те излизат от самите гробове и се реят некоординирано, сякаш дирижирани от нечист, незрим  хоровод.
  Бенито Вега стоеше като препариран -  не можеше да помръдне нито с глава, нито с очи, нито с тяло, можеше да бъде само ням свидетел на случващото се. А съществата пристъпваха безкомпромисно, разпръсквайки се равномерно по всяка една улица.
  "ТЕ ИДВАТ..." - мисълта изникна изненадващо и отърси от вцепенението светия човек. Той бе сам срещу опасна орда от създания - създания, току що възкръснали от гробовете си!
 "Орденът на ренесансовите сатанисти!!!!" - това бе другата, още по-страшната мисъл. Най-опасната ерес, буйно противопоставяща се на християнството, бе набрала нечувана сила.
  "Животът ми е застрашен!!" - бе третата мисъл, мисълта на спасението, тази, която го накара да се обърне и да хукне към дома си, който се намираше в една глуха уличка, започваща от площада
   Той се бе измъкнал, временно бе спечелил битката. Битката, но не и войната! Защото навярно ще започне страховита война! И тя ще е по-кървава от най-кървавите досега!  Такива идеи се въртяха в главата на Вега, докато заключваше входната врата на къщата си с дебелия катинар.   
    

... следва продължение...