роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитието на тази ценна личност.
Най-хубавото за Крофщайн бе личната свобода, дадена му от живущите в манастира. Те едновременно му поднасяха всичко, което поискаше, но от другата страна го даряваха с голямо, обширно собствено пространство.
И все пак силата бе в него. Тоя я усещаше като своя даденост, като неделима съставка от същността му. Чувстваше че е част от нещо голямо, нещо велико, нещо неземно. Вече напълно съзнаваше мисията си, знаеше защо всички в това място се отнасят по този начин с него. Усещаше, че е неразривно свързан със... сатаната!
Той ще направи нещо велико! Това прозрение не се появи неочаквано, а сякаш беше в него, сякаш бе заложено в организма му. Той ще промени света към друга ...