КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, животът трябва да продължи и трябва добре да го живеем, с достойнството на истински мъже. Иска ми се да му помогна, но и самият аз не знам как.
- Тя умееше да създаде настроение около себе си - казва ми той. - Песен ще запее, някоя весела история ще разкаже, стих ще издекламира, ще сготви нещо вкусно - винаги намираше с какво да изненада. Имахме много приятели, канеха ни на гости, у нас идваха. Всички я обичаха. Сега никой не се сеща за мен.
Слушам горчивите му думи и се питам защо става така. Отговорът ми хрумва, като гледам отрупаната с плодове круша в съседския двор. Казвам му:
- Хората обичат този, който им дава нещо. Защо отиваш при една круша, родила плодове? Отиваш, за да вземеш от нея. Щ ...