Първо искам да кажа, че не съм аз авторът на разказа, а моят баща. Но много бих искала този текст да "види бял свят" и се надявам това да стане от тук :) Разказът е написан преди около 20 години :)
МОМИЧЕТО.
Това беше първата ù среща!
Преди месец си бе купила джинси, а още не беше излизала с тях. Стояха ù добре, даже много добре – очертаваха хубавата ù фигура, женствеността ù се открояваше още повече, с две думи – беше „страшна”, както се изразяваха момчетата от нейния клас.
Преди да излезе навън, застана още веднъж пред огледалото – отсреща я гледаше едно щастливо момиче, облечено с бяла блузка и кафяви джинси. Беше обута в кецове, така движенията ù бяха по-свободни и леки… Погледна часовника си и лека усмивка пробегна по лицето ù – излизаше близо половин час по-рано!... По улиците хората се обръщаха, за да изпратят това хубаво момиче, някои подхвърляха по някоя дума подире ù, но тя не обръщаше внимание. Бързаше към мястото на срещата, като от време на време се застояваше пред някоя в ...