Кръвна група „Любов” положителна
Има един сън, който искам да сънувам отново и отново, защото само той ме лекува от заразената с простотия, чалга и егоизъм действителност. Това е сънят, в който бях щастлив с човек, когото Обичам...
Дори и в най-тъжните си мигове, винаги мечтая единствено за това - да имам достатъчно ум, талант и воля, за да давам на хората около мен, поне искрица Надежда, поне въгленче топлина и поне парченце Любов...
У мен има толкова невзривен заряд Любов, че мога да превърна цялата проклета планета в райска градина, ако реша да го детонирам...
Всичко, от което се нуждаете е в сърцата Ви. Нищо друго няма значение.
Пролетта идва в душата ти, когато зимата в Теб се умори да бушува...
Не можеш да даваш на другите Надежда, ако Ти самият си изтъкан от отчаяние...
Животът не е билетче, което се изтрива. Трябва да се бориш за онова, което искаш да Ти се падне от него...
Трябва да се науча да казвам "НЕ". Да се еВа у вежливия лос...
Може би е неспортсменско да искам от късмета си, да се обърне поне за миг с лице към мен, но такъв десен прав ще му шибна, че ще му вкарам носа в черепа...
Понякога тъгата прилича на вентилатор с нажежени до червено перки, които се въртят в Теб и късат. Не Ти остава нищо друго, освен да чакаш да издълбаят достатъчно и спрат да се допират в плът и тогава чуваш единствено жуженето им...
Човекът до мен трябва да запомни две прости думички - "сега" и "завинаги". Забрави ли ги, просто няма да има "утре"...
Душата ми, е като кораб-призрак, изоставен от екипажа, който пори енергийните морета на вълновия геном. Ако някой срещне този платноход някъде, моля да го потопи и да чака, докато се увери,че и последното флагче от гротмачтата се скрива плавно под повърхността...
Животът е семпъл - и на входа, и на изхода, те чакат с букет.
Кирето, януари`2014
© Кирил Ганчев All rights reserved.
