Кучката
За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семейството на Злати всъщност осъзна, че има нов член. Но за разлика от Злати, той щеше да си остане с акъла на новородено около четиринадесет години.
Женски Ротвайлер. С малко, черно и смешно носле. Едвам седеше на крачетата си и гледаше невинно. Всичко това за жалост трая само около два-три месеца, а името естествено дойде и с характера на кучето. Кръстиха я Ани Цолова. Имаше няколко много основни причини да нарекат кучката така. Първо - лаеше по всичко, което се движи. От прахоляка на двора до преминаващите автомобили. Второ - винаги пикаеше в обувките на всеки, който бе дръзнал да си ги остави на двора. И може би най-важната бе, че винаги се лигавеше и то в буквалния смисъл на думата.
С времето кучето нахитря. Започна да се крие по храсталаците из двора и да причаква майки с деца, а след това с ужасен лай да им се нахвърля. Всички в квартала се страхуваха от Ани Цолова. Никой не преминаваше по тротоара, който бе пред къщата на Злати освен случайните пешеходци. Въпреки всичко, Злати си я обичаше. Неведнъж бе излизал с нея по парковете да ловят мишки или други гадинки. Неведнъж го бе спасявала от терора, на който родителите му го подлагаха, когато се прибираха изнервени от работа или пък просто уморени.
Но с напредване на годините кучето вместо да се укроти, стана още по-зло. Даже Гошо си изпати един път, защото си беше оставил колата на двора, а Ани Цолова откъсна предната броня на Форда и му спука едната гума. Кулминацията беше, когато Злати се прибираше вкъщи от училище с една негова съученичка в девети клас, за да "учат" по английски за класното в петък. Злати съвсем беше изключил за Ани Цолова, която се беше прикрила зад една от кашпите с цветя. Момчето отключи портата и покани девойчето да заповяда първа... И това бе огромна грешка! Ани Цолова се нахвърли върху момичето и я захапа по глезена. Прокапа кръв и обагри белите ù чорапки. Злати се помъчи да я озапти, но за щастие се отърва само с няколко охлузвания от нахвърлянето на кучката, която го събори на земята. Вечерта се обадиха родителите на съученичката и заплашиха семейството със съд! Около двадесет и пет минути Танко ги убеждаваше по телефона, че това никога няма да се повтори и че кучето ще си получи заслуженото.
Още същата вечер бащата запали колата, натовари Ани Цолова в багажника и тръгна от центъра на града за най-отдалечения край или поне докъдето му стигаха силите. Спря на около петнадесет километра от града и я зашиба с една пръчка, докато кучката се чудеше какво става и даже налетя и на него. След пет-шест удара по главата все пак разбра, че трябва да се маха. Същата вечер очите на Злати не спряха да ронят сълзи, а вечерята му беше най-отвратителното нещо, което бе вкусвал.
Разбира се, както с всичко кофти в тоя живот, което обичаме, така и след четири дни Ани Цолова се завърна. Мръсна, кална, с раздрана предна лапа, но все пак се беше заковала на портата. Злати щеше да се пръсне от радост. Умоляваше татко си да я задържат. Обещаваше само той да се грижи за нея. Щеше да я храни, пои и да я къпе. И се беше зарекъл да я превъзпита.
Също толкова естествено, точно както всичко в този живот, което обичаме, и Ани Цолова прецака нещата. Този път се нахвърли на майката на Злати, след това избяга през отворената врата, нахапа две деца и се наложи да се обадят в общината, за да изпратят специален отряд, който да се справи с кризисната ситуация. След два дни беше заловена и упоена. Този път Злати заплаши, че ще се самоубие ако я отведат. Добре де, само мислеше да се оплаче, но всъщност каза, че ще избяга от вкъщи. И пак се разплака.
Дадоха трети, последен шанс на Ани Цолова. Беше рано сутринта и Злати точно тръгваше за училище. Беше приятна, топла утрин. Той затвори вратата припряно, защото закъсняваше много. Затича се и точно при злополучната кашпа настъпи Ани Цолова по лапата, която беше съдрана... Добре, че беше бай Генчо съседа, та видя какво става. Четири удара по главата и още толкова с лопатата се стовариха върху кучката. Костите ù пукаха, но тя не пускаше. Едва след последния се свлече и започна да гледа глупаво, сякаш се чудеше какво става.
Прошка нямаше. Танко си взе пистолета и я разтреля до един бетонен възел. На следващата сутрин беше удивително спокоен. Излезе пред вратата и пое дълбоко въздух. Ани Цолова вече я нямаше! Най-накрая спокойствие. Реши, че ще отиде да си купи вестник. Пристъпи към първото стъпало, но се подхлъзна, падна и си счупи ръката. От болката изкрещя толкова силно, че Злати се появи на секундата. Оказа се, че е Танко се е подхлъзнал върху една купчинка кучешки лайна, които никой никога не разбра от къде се бяха появили на стълбите.
© Атанас Атанасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разказчето го бива
Изчетох го с увлечение, макар, че мразя кучета. Имам само един въпрос - защо точно името Ана Цолова е на кучето? Защото разказът може да се приеме и като алегория на "убийството" на тази родна журналистка? Обичам разкази без пряка реч Пишете! Не се извинявайте за грешките с това, че тук е любителски сайт - мисля, че и на чернова човек не бива да допуска граматически грешки или ако са се получили - просто да си ги поправи, никой не е безгрешен - когато бях ученичка едно любовно писмо завинаги ме накара да обърна гръб на автора му - въпиюща неграмотност Но тук не се сблъсках с толкова много такива. Успех! -
За това има намордници. Докъде може да доведе човешката глупост. още с името...
Цвети, нали знаеш, че оригинален и уникален са различни неща, както и че талантът е като човешката глупост и вселената - безкраен, и може да насътвори какво ли не.
Не го мисли! -
Хм... около 2 минути се чудех дали да оставя коментар или да не го правя, но ето, че взех решение. Попаднах на разказа, разглеждайки последните коментари и гръмкото заглавие веднага ме жегна. Първо прочетох коментарите и те подбудиха още повече моето любопитство и веднага го зачетох. Прочетох го и почуствах разочарование...
Или моят вкус е тотално бъгнат и имам някакви космически критерии или масовите не са особено високи. Нито един момент от началото до края не ме грабна. Четях и чаках и се надявах на нещо интересно, но такова не дойде. Не ми беше и забавно. Краят единствено задейства някаква ментална дейност в тиквата ми и това беше. Мразя хейта и целенасочено споделям положителни отзиви и впечатления. Рядко критикувам и заявявам негативно отношение, особено относно лично творчество, но този път разочарованието ми бе наистина сериозно. За да се опитам да отмия негативното усещане ще прочета още от автора -
Пиши, малкото публикувани разкази в "Откровения" показват, че определено твоето нещо е писането, твоят начин на изразяване, развитие, търсене на себе си, израстване. Ще се радвам да прочета още твои писания.
-
Много интересен край, а и целия разказ ми хареса. Поздрав Разбира се, че понякога се допускат грешки и това е нормално. Според мен в едно произведение трябва да се търси, не чак толкова правописа, колкото историята, драмата в него. На много професионално издадени книги съм намирал ,, жестоки ,, граматически грешки, но това не прави историята по-малко интересна. Чакам следващото ти произведение.
-
Извинявам се за правописа или граматиката. Всички разкази, които пиша ги пиша по време на работа. Приемам градивната критика, но подчертавам! Не съм професионалист, макар, че се познавам не с един и двама професионални писатели, които ме насърчават. В интерес на истината това е сайт за лично творчество, а не курс по български за напреднали. Утре ще публикувам един разказ, който за мен е по- ценен от живота ми. На всички, които харесват моите неща ще кажа само едно. Поклон и Ви благодаря за подкрепата.
-
Разказът е наистина, ако не кой знае колко оригинален, то поне забавен. Това е наистина много голям плюс на фона на много разкази, публикувани тук с претенции, но скучни.
Само че кой ви е учил, че "Женски Ротвайлер" може да се пише така?
В българския език съществителното (и не само тази част на речта) се пише с главна буква само и единствено в началото на изречението, т.е. ако изречението започва с това съществително. Или ако съществителното е име, тогава се записва с главна буква, където и в изречението да се намира! В случая "Ротвайлер" определя вида на едно куче и толкова, с него не започва изречението, нито е име. Тогава на кое граматическо основание е написано с главна буква? На никое. По същия начин не само неправилно, ами много смешно (но и жалко, защото започва да се измисля нов български правопис, за който няма никакво основание) е когато всички думи в едно заглавие са написани с главни букви (става въпрос за други произведения). Когато съм отправял същата критика към други автори, някои от тях са ми опонирали, че така подчертават нещо важно. Това е смешен аргумент - по същия начин една "писателка" ме уверяваше, че използва пълен член в мъжки род, единствено число, в допълнение, защото това придавало "официалност" на речта! Т.е. тя си мислеше (горката), че има емфатичност или придава някакво ударение върху определени части на своето "произведение" с нарушение на елементарно правило. Да, беше поставила сериозно ударение. Върху своята неграмотност. Тук, очевидно, случаят не е такъв, защото разказът е интересен и грамотно написан. И само неуместната главна буква стана повод за тази (ако искате) граматична логорея. Ако беше нещо неграмотно, не бих се захванал с тези думи. Искам да кажа - не съм специалист, само че в гимназията (много съм далеч от нея вече, уви!) ни научиха, че езикът е свещен! Уважаеми колеги, все пак пишем на български, а не на английски или немски език... Хайде да си уважаваме езика, като му понаучим граматиката... -
Хм, явно има "провидение"
Харесах! -
Преди имах любим разказ "Внимавай какво казваш"...
Сега имам два любими разказа! Страхотен е -
Братле, каквото и да кажа, малко ще е! Пишеш професионално, разказът ти е направо убиец! Приятелска прегръдка от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Добър си, брат, давай още разкази.
Любителски, аматьорски...всеки допуска грешки, да не би Достоевски или Стайнбек да са мислели за грешките,когато са си писали черновите
Абе, коя беше тази Ани Цолова, а?