Кучката
За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семейството на Злати всъщност осъзна, че има нов член. Но за разлика от Злати, той щеше да си остане с акъла на новородено около четиринадесет години.
Женски Ротвайлер. С малко, черно и смешно носле. Едвам седеше на крачетата си и гледаше невинно. Всичко това за жалост трая само около два-три месеца, а името естествено дойде и с характера на кучето. Кръстиха я Ани Цолова. Имаше няколко много основни причини да нарекат кучката така. Първо - лаеше по всичко, което се движи. От прахоляка на двора до преминаващите автомобили. Второ - винаги пикаеше в обувките на всеки, който бе дръзнал да си ги остави на двора. И може би най-важната бе, че винаги се лигавеше и то в буквалния смисъл на думата.
С времето кучето нахитря. Започна да се крие по храсталаците из двора и да причаква майки с деца, а след това с ужасен лай да им се нахвърля. Всички в квартала се страхуваха от Ани Цолова. Никой не преминаваше по тротоара, който бе пред къщата на Злати освен случайните пешеходци. Въпреки всичко, Злати си я обичаше. Неведнъж бе излизал с нея по парковете да ловят мишки или други гадинки. Неведнъж го бе спасявала от терора, на който родителите му го подлагаха, когато се прибираха изнервени от работа или пък просто уморени.
Но с напредване на годините кучето вместо да се укроти, стана още по-зло. Даже Гошо си изпати един път, защото си беше оставил колата на двора, а Ани Цолова откъсна предната броня на Форда и му спука едната гума. Кулминацията беше, когато Злати се прибираше вкъщи от училище с една негова съученичка в девети клас, за да "учат" по английски за класното в петък. Злати съвсем беше изключил за Ани Цолова, която се беше прикрила зад една от кашпите с цветя. Момчето отключи портата и покани девойчето да заповяда първа... И това бе огромна грешка! Ани Цолова се нахвърли върху момичето и я захапа по глезена. Прокапа кръв и обагри белите ù чорапки. Злати се помъчи да я озапти, но за щастие се отърва само с няколко охлузвания от нахвърлянето на кучката, която го събори на земята. Вечерта се обадиха родителите на съученичката и заплашиха семейството със съд! Около двадесет и пет минути Танко ги убеждаваше по телефона, че това никога няма да се повтори и че кучето ще си получи заслуженото.
Още същата вечер бащата запали колата, натовари Ани Цолова в багажника и тръгна от центъра на града за най-отдалечения край или поне докъдето му стигаха силите. Спря на около петнадесет километра от града и я зашиба с една пръчка, докато кучката се чудеше какво става и даже налетя и на него. След пет-шест удара по главата все пак разбра, че трябва да се маха. Същата вечер очите на Злати не спряха да ронят сълзи, а вечерята му беше най-отвратителното нещо, което бе вкусвал.
Разбира се, както с всичко кофти в тоя живот, което обичаме, така и след четири дни Ани Цолова се завърна. Мръсна, кална, с раздрана предна лапа, но все пак се беше заковала на портата. Злати щеше да се пръсне от радост. Умоляваше татко си да я задържат. Обещаваше само той да се грижи за нея. Щеше да я храни, пои и да я къпе. И се беше зарекъл да я превъзпита.
Също толкова естествено, точно както всичко в този живот, което обичаме, и Ани Цолова прецака нещата. Този път се нахвърли на майката на Злати, след това избяга през отворената врата, нахапа две деца и се наложи да се обадят в общината, за да изпратят специален отряд, който да се справи с кризисната ситуация. След два дни беше заловена и упоена. Този път Злати заплаши, че ще се самоубие ако я отведат. Добре де, само мислеше да се оплаче, но всъщност каза, че ще избяга от вкъщи. И пак се разплака.
Дадоха трети, последен шанс на Ани Цолова. Беше рано сутринта и Злати точно тръгваше за училище. Беше приятна, топла утрин. Той затвори вратата припряно, защото закъсняваше много. Затича се и точно при злополучната кашпа настъпи Ани Цолова по лапата, която беше съдрана... Добре, че беше бай Генчо съседа, та видя какво става. Четири удара по главата и още толкова с лопатата се стовариха върху кучката. Костите ù пукаха, но тя не пускаше. Едва след последния се свлече и започна да гледа глупаво, сякаш се чудеше какво става.
Прошка нямаше. Танко си взе пистолета и я разтреля до един бетонен възел. На следващата сутрин беше удивително спокоен. Излезе пред вратата и пое дълбоко въздух. Ани Цолова вече я нямаше! Най-накрая спокойствие. Реши, че ще отиде да си купи вестник. Пристъпи към първото стъпало, но се подхлъзна, падна и си счупи ръката. От болката изкрещя толкова силно, че Злати се появи на секундата. Оказа се, че е Танко се е подхлъзнал върху една купчинка кучешки лайна, които никой никога не разбра от къде се бяха появили на стълбите.
© Атанас Атанасов All rights reserved.
