Искам! Не искам! Искам! Не искам!

Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!

Отговор нямам и аз!

А може би имам?!

Всъщност да!

Отговорът е, че аз съм гадна, претенциозна кукла! Кукла от хартия без сърце, душа и мисъл.

Някой ще каже:

- За какво ù е на кукла сърце?

- За да обича и тя!

- За какво ù е душа?

- За да чувства и тя!

- За какво ù е мисъл?

- Да знае кого и за какво обича.

Кого ли да обича?!

Със сигурност не и дъжда. Защо ли?

Защото само за миг, намокрил я и хартиената кукла ще се разкъса. Парче по парче, листче по листче.

А дъжда?

  Дъжда не е обикновен, а дъжд от сълзи. Сълзи, породени от мъка, по това което най-много иска, а няма - любов - истинска чиста любов!

Отново ще попитате, за какво ù е на хартиена кукла любов, като няма сърце, мисъл и душа? Отговорът е, че на хартия са изписани едни от най-истинските любовни думи и слова, вплетени сега в сърцето на тази хартиена куклена душа!