Кукла
Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да!
Отговорът е, че аз съм гадна, претенциозна кукла! Кукла от хартия без сърце, душа и мисъл.
Някой ще каже:
- За какво ù е на кукла сърце?
- За да обича и тя!
- За какво ù е душа?
- За да чувства и тя!
- За какво ù е мисъл?
- Да знае кого и за какво обича.
Кого ли да обича?!
Със сигурност не и дъжда. Защо ли?
Защото само за миг, намокрил я и хартиената кукла ще се разкъса. Парче по парче, листче по листче.
А дъжда?
Дъжда не е обикновен, а дъжд от сълзи. Сълзи, породени от мъка, по това което най-много иска, а няма - любов - истинска чиста любов!
Отново ще попитате, за какво ù е на хартиена кукла любов, като няма сърце, мисъл и душа? Отговорът е, че на хартия са изписани едни от най-истинските любовни думи и слова, вплетени сега в сърцето на тази хартиена куклена душа!
© Пламена Христова All rights reserved.
