> Да, помня деня, в който ти за пръв път ме взе. Спомням си дълбоките, детски очи, пълни със сълзи. Колко щастлива бе ти. По цял ден ме съзерцаваше и внимателно сресваше рижите ми, къдрави коси. Ах, колко желана се чувствах тогава. Да, аз бях любимата ти кукла. Водеше ме навсякъде със себе си и ми показваше целия, обсипан с ярки светлини, свят. Колко любов имаше в очите ти, когато се взреше в красивото ми, порцеланово лице. Тъй топли бяха прегръдките ти, тъй нежен гласът ти. И въпреки че нямах сърце, всеки атом в мен се изпълваше с любов. Всеки път, щом беше при мен и ми говореше, аз сякаш светех с мека светлина. Да, аз бях просто кукла, но имах душа. Всяка нощ, щом заспеше, гледах в захлас нежните, детски черти на лицето ти. Колко прекрасна само беше, мъничко ангелче сред пухените завивки. Но времето бързаше обезумяло в своя непрестанен бяг. Ти порасна и имаше много кукли като мен. И всички ние останахме да събираме прах на оня рафт в ъгъла. Но само аз се чувствах изоставена. Всички д ...